Ейдриън д'Аже - Кодексът на маите

Елън Родригес напипа телефона на шкафчето. В просъницата бе помислила, че я е сепнал будилникът, но я търсеше Тайлър Джаксън.

— Елън, искам да ме слушаш съсредоточено. Нямаме много време.

— Какво става?

— Ще изстреляме ракета от Ванденберг, която ще насочим над Иран. Ще послужи като леща, която да фокусира томографски лъч, за да унищожим ядрената инсталация във Фордо.

— Разбирам, Тайлър, но не ми хрумва как бих могла да предотвратя това.

— Ти ми каза, че си работила в Белия дом с Андрю Рийд, сегашния началник на президентската канцелария.

— Така е, но са ни нужни много убедителни доводи, за да ги спрем. Иранците скоро ще имат атомна бомба и съм сигурна, че президентът лично е одобрил операцията.

— Не се съмнявам, че израелското лоби и „ястребите“ в Пентагона са го убедили, само че са му спестили малко факти. Никой няма представа какво би могло да се случи, докато Слънчевата система се изравнява с центъра на галактиката, където е гигантската черна дупка. Ще помпаме с три милиарда вата електромагнитна енергия в ядрото на планетата, когато тя е най-неустойчива по орбитата си през последните 26 000 години. Може ли да ти изпратя нещо по електронната поща?

— Да, само да включа лаптопа.

Джаксън прикачи към писмото схема на земната структура и една карта, после го изпрати.

— Един момент… тъкмо го получих.

— Отвори първия прикачен файл. Виждаш слоевете на Земята.

— Знам. Ядрото, мантията и кората.

— Най-много се тревожа за земната кора. Средната й дебелина е седемдесет километра, но в някои области под океанското дъно е само пет километра и е податлива. Ние не забелязваме с каква скорост се върти планетата — 1600 километра в час на екватора. Ако дете се качи на въртележка в парка, центробежната сила ще го избутва към ръба и може дори да го изхвърли, ако въртенето е бързо. Същата сила причинява значително издуване на земната кора при екватора.

— Още не ми е ясно как това ще послужи като довод да спрем изстрелването на ракетата.

— Именно издуването на кората по екватора определя положението на океаните по земната повърхност. Ако достатъчно мощно въздействие промени оста на въртене на Земята под нов ъгъл спрямо плоскостта на орбитата й, ще се променят и океаните . Ето защо експериментът е толкова опасен. Ако трите гигавата мощност се окажат достатъчни да объркат процесите в разтопеното външно ядро на планетата, амплитудата в колебанията на Чандлър ще нарасне. Ще има много земетресения, по-мощни от скорошните трусове в Хаити и Чили, след което Земята ще заеме устойчиво положение, но под друг ъгъл или с друга ос на въртене.

Елън Родригес потрепери от чудовищната заплаха.

— Значи ще променим и положението на екватора.

— Както и местата на полюсите — напомни Джаксън. — При промяна в магнитните полюси те просто си разменят местата, което също е твърде лошо за нас — това би съсипало навигационните системи, прелетните птици и още какво ли не. Но ако се размърдат географските полюси, новото издуване на кората по екватора ще промени и границите, и дълбочината на океаните. Лондон, Вашингтон, Ню Йорк, Токио, Сидни… всички тези градове ще бъдат потопени. В Щатите 60 процента от населението живее по бреговете или близо до тях. В Япония и Австралия — 80 на сто. Където и да отидеш, мнозинството от хората са по бреговете или не много далече от тях. Отвори втория прикачен файл — картата показва един от вариантите на света след изместване на географските полюси.

Родригес се вторачи невярващо. Огромни територии от Съединените щати, Европа, Китай, Япония, Индия, Русия и Южна Америка бяха изчезнали, а около Куба и Флорида и между Австралия и Папуа-Нова Гвинея имаше нови парчета суша.

— Това случвало ли се е досега? — попита тя.

— Хората отричат градове като Атлантида, защото ги смятат за измислица. Но не е правилно да се твърди, че Атлантида е потънала… Както виждаш на картата, океаните също се местят и изчезват цели континенти. Водата ги залива, а другаде се появява суша.

— Има ли доказателства?

— В историческите паметници липсват, защото в тях е записана нашата история само през последните шест хилядолетия, но доказателствата съществуват, и то пред очите ни. Проучванията на пробите лед, взети от голяма дълбочина в Арктика и Антарктика, ще изненадат мнозина учени. Сондирането на дъното в Морето на Рос показва ясно, че преди шест хиляди години Антарктида не е била заледена, а в образците лед има вкаменелости от древни гори.