Ейдриън д'Аже - Кодексът на маите

— Ти си била не само хубава… — подхвърли ухилен Къртис, който си взе пушката.

— Кървиш! Добре ли си?

— Драскотина.

Той махна с ръка на оцелелите воини да продължат напред. Стигнаха в подножието на храма, Къртис и Алета хукнаха с все сила по стъпалата.

— Две минути! — изграчи Къртис и се хвърли към гребена. — Тук са! — извика след миг-два, макар че улеят и знакът се различаваха трудно.

Побърза да намести статуетката и каза на Алета:

— Залегни, не знаем дали има и други наоколо…

И двамата се обърнаха на изток. Хоризонтът сякаш тлееше в оранжево и жълто, а над издигащото се слънце светлината беше все по-ярка.

— Двайсет секунди — прошепна Къртис. — Десет…

Алета се чувстваше като преди изстрелване на космически кораб от Кейп Канаверал.

— Ето го!

Къртис фокусира бинокъла към кристала на статуетката върху Пирамида I, който вече се насищаше с енергия и под ъгъл точно 287 градуса мощен зелен лъч, подобен на лазерен, освети кристала на женската статуетка. Нов ослепителен лъч достигна кристала до тях. Чуваше се лек пукот като от наситен със статично електричество метален прът. Алета и Къртис се взряха в последния лъч, пречупен през третия кристал. Осветяваше точка в развалините, отдалечена само на триста метра.

— Пирамидата на изгубения свят! — възкликна Къртис и завъртя бинокъла натам. — Измери ъгъла — помоли Алета и й даде компаса.

Тя се наведе под лъча и се премести така, че съскащия кристал да е между нея и осветената точка.

— Двеста шейсет и девет градуса!

— Точката е на едно от стъпалата на пирамидата около метър над земята.

Къртис се постара да запомни точно стъпалото, защото слънцето се издигаше неспирно и лъчите от кристалите избледняваха. В далечината се чуваше воят на сирена.

Скрит наблизо, Хауърд Уайли фокусира своя бинокъл. О’Конър и Вайцман слизаха от Пирамида V към местните младежи, които ги чакаха до основата.

Тръгнаха към Пирамидата на изгубения свят. Когато видели внушителната пирамида да стърчи над джунглата, гъмжаща от екзотичен и опасен живот, първите изследователи на Тикал си спомнили за първобитния свят в книгата на Конан Дойл, затова нарекли храма така. Къртис и Алета доближиха предпазливо най-долните стъпала. Къртис помоли воините да се пръснат наоколо и да бдят. Сирената на полицейска кола се чуваше все по-наблизо.

— Виж колко е нагрят на това място камъкът над първото стъпало.

Алета му показваше малкото петно, което все още светеше.

— Скрито подземие ли бележи? — зачуди се на глас Къртис.

— Древните маи са били превъзходни инженери. В стъпалото може би има вграден механизъм.

Тя извади от раницата си малък секач и чукче. Започна да кърти полека около точката и изведнъж удари по метал.

— Това е лост! — сподели развълнувана, докато умело отстраняваше парчетата варовик около него.

Къртис протегна ръка към бронзовия лост с формата на ягуар.

— Не! — Алета стисна силно китката му. — Нужно ни е въжето.

Тя направи възел около шията на ягуара и размота десетметровото въже. Дръпна лоста, но той не помръдна. Къртис се притече на помощ. Забиха пети в земята, напрегнаха се и лостът се наклони бавно. Обърнатата към тях страна на пирамидата се разтресе внезапно и четири масивни стъпала се скриха от погледите им. Зейна шахта точно там, където Алета и Къртис стояха преди малко. Прастар прахоляк се издигна над тоновете отломки, паднали от шест метра на дъното. Къртис върза въжето за дърво до шахтата и се спусна по него. Опираше подметки в стените и се плъзгаше бавно към раздробените стъпала. Щом стъпи долу, Алета също слезе и се взря напред.

— Още стъпала и тунел, който продължава навътре в пирамидата…

Къртис хвърли голям отломък върху каменните стъпала, да не би още някоя дупка да се отвори под краката им. Ехото се разнесе по прохода, останал затворен повече от хиляда и двеста години. Алета слезе след него в тунела. Защитени от капризите на времето, стъпалата бяха запазили наситения си розов оттенък. Таванът беше висок и се стесняваше в типичната за маите остра арка.

— Първоначалният цвят на всички пирамиди — напомни Алета. — Цветът на изтока… и на живота.

— А тези йероглифи?

На всеки няколко крачки древните строители бяха вградили в стените плочки от нефрит с надписи.

— Не мога да прочета всичко още сега, но за смисъла на този няма съмнение. — Алета усети как настръхва. — „Смъртта ще споходи бързо онзи, който без право смути покоя в Хранилището на кодекса.“ Къртис! Ето там е!