Ейдриън д'Аже - Кодексът на маите

— „Далекоглед“, разрешено ви е незабавно излитане от писта 30.

— Тук „Далекоглед“, благодаря и приятен ден.

Полковникът от военновъздушните сили Бил Гласик насочи самолета по централната линия на пистата, натисна спирачките и премести напред регулаторите на двигателите на 60 процента от мощността, за да наберат обороти. След това освободи спирачките и плавно натисна докрай и четирите лостчета за двигателите.

— Налягането е нормално, скорост сто и четиридесет…

Гласик дръпна ръката си от регулаторите и се съсредоточи в пистата. Вече бяха надвишили скоростта, при която още можеше да отмени безопасно излитането.

Предното колело на „Боинг 707 Е6 Мъркюри“ се отдели от пистата, Гласик се увери, че има достатъчно подемна сила и издигна самолета. Колелата се прибраха и капаците се затвориха. „Далекоглед“ се устреми към определената му височина от 9000 метра, от която щеше да контролира изстрелването на ракетата.

Къртис разглеждаше стените на гробницата. И тук имаше вградени плочи от нефрит с гравирани по тях йероглифи. На стенописи в яркочервено, изумруденозелено, тюркоазно и преливащо се жълто, поданици поднасяха кожи от ягуар на някогашни владетели на маите. На тези стени също имаше пръти с маслени лампи. Прътите бяха направени от тинто — дърво в мочурищата, което издържаше много дълго. Къртис пипна фитила на една лампа. Прецени, че се е запазил добре, и извади кибрит от раницата си. Запали фитила, който отначало гореше слабичко, но щом започна да поема масло от керамичния резервоар, лампата озари с трепкаща, някак неземна светлина богатството от нефрит наоколо. Къртис запали още четири лампи.

— Къртис, погледни!

Алета бе насочила фенерчето към стената срещу входа. Нишата в нея пъстрееше в светлочервено, синьо и зелено. Пламъчетата на лампите се отразяваха от огледално черния обсидиан на пиедестал. Върху него имаше великолепна урна, висока половин метър, изработена от подредени като мозайка късове нефрит с наситено опушен цвят. Дръжките на капака й бяха изящно оформени като два ягуара, мъжки и женски. Къртис доближи бавно, но спря насред крачка.

— Вие двамата, ръцете зад главите! — изръмжа Уайли.

Заместник-директорът на ЦРУ се показа от сумрака на тунела и металът на пистолета в ръката му проблесна в променливата светлина. Уайли се целеше в Алета. Избута с крак двете пушки към тунела.

— О’Конър, плъзни пистолета си по пода към мен. Едно излишно движение и ще гръмна кучката в главата.

Къртис се подчини и Уайли изрита оръжието му при пушките.

— И какво има в тази урна според тебе, а? — подхвърли на Алета.

Тя не отговори. Изстрелът беше оглушителен в затвореното пространство. Алета подскочи — куршумът мина между краката й и се отклони в пода.

— Зададох ти въпрос, кучко!

Не бе виждала този човек от трийсет години, но в паметта й не можеше да се заличи лицето на онзи, който бе виновен за смъртта на нейните родители, на двамата й братя и на още хиляди гватемалски потомци на великите маи.

— Както изглежда, мистър Уайли, почестите за едно от най-значителните археологически открития се падат на вас — изрече тя, като се постара гласът й да не трепери.

— Застанете там! — заповяда Уайли и посочи към едната стена.

За да ги държи на прицел, пристъпяше настрани към нишата. Стигна до урната и я повдигна от мястото, което бе заемала повече от хилядолетие.

Освободената от натиска плоча задвижи друг механизъм и шест копия, чиито остриета бяха намазани с все още силна змийска отрова, изскочиха от прикрити отвори в стените на нишата. Две от тях пронизаха бедрата на Уайли и пистолетът му издрънча на древните камъни. Урната пак притисна плочата в мига, когато и Елън Родригес влезе в гробницата с пистолет в ръка.

— Родригес… не им позволявай да мръднат — заповяда Уайли и се опита да извади копията.

Назъбените остриета се бяха впили надълбоко в мускулите му. Отровата подейства и той се свлече безсилно на пода.

— Не и този път, Уайли.

Родригес спокойно вдигна неговия пистолет от пода и го пусна в джоба си.

— Коварна гадина… За това ще лежиш в Сан Куентин, докато пукнеш.

— Напротив. Когато правителството научи какви си ги вършил, тебе ще пратят в затвора.

— Тъпа крава — сопна се той, макар че едва дишаше. — Тази операция беше одобрена на най-високо равнище.

— Това ще бъде много любопитно за сенатската комисия по разузнаването. — Родригес изви глава към Алета. — Според вас безопасно ли е вече да вземем урната?