— Доктор Джаксън, това са безпочвени догадки — враждебно отвърна Хърши.
Уайли се изви на стола си и също опари с поглед старшия научен представител на ЦРУ в проекта.
— Доктор Джаксън, нали затова провеждаме експерименти? За да проверим дали сме прави?
— Сър, би трябвало да се поучим от миналите си грешки. Знаете, че през 1954 г. сме взривили първата водородна бомба в атола Бикини. Очаквало се е мощността на взрива да бъде четири мегатона тротилов еквивалент. Взривът е бил четири пъти по-мощен и направо е изпарил острова, като издълбал в дъното на лагуната кратер с диаметър една миля. Частици от издигналия се в атмосферата радиоактивен облак са стигнали до Австралия, Индия и Япония. Намираме се в подобно положение и с „Операция Ефир“. Не знаем какво би могло да се случи. Още по-лошо е, че наближава разположение на планетата в цикъла от 26 000 години, когато според предсказанията на маите Земята ще бъде най-уязвима за мощното въздействие на гигантската черна дупка в центъра на нашата галактика. Бихме могли поне да отложим изстрелването на ракетата и излъчването на импулса за периода след декември 2012 година, когато Земята ще бъде по-стабилна в орбитата си около Слънцето.
— Мистично бръщолевене на сбирщина диваци — ехидно каза Уайли. — Доктор Джаксън, дали не пропускате и факта, че дотогава иранците ще са създали атомна бомба?
Уайли вече бе решил да пенсионира възможно най-рано застаряващия учен. Изправи се и обходи с поглед лицата на трийсетината военни и цивилни участници в съвещанието.
— Наскоро медиите избълваха куп глупости — започна той — как сме щели да ударим с ракета Северна Корея. Наредих да започне разследване и не се съмнявайте, че когато узная кой подхвърля на журналистите сведения за секретни изпитания, ще му се иска да не се беше раждал. Всички вие сте подписали декларацията за работа със секретна информация и най-лесният начин да си съсипете живота е да нарушите задълженията си. Придържаме се към официалната версия — това съоръжение е само за мирни цели. И не обсъждаме с външни хора нито разузнавателна информация, нито тайни операции.
Точка по въпроса!
Щом излезе от залата, Джаксън тръгна право към кабинета си. Този експеримент можеше да се окаже много по-опустошителен от опита с първата водородна бомба. Все някак трябваше да насочи вниманието на света към безумието на „Операция Ефир“.
Езерото Атитлан, Гватемала
Сърцето на Алета заби още по-силно, когато ножът в ръката на Къртис очерта целия правоъгълник около изображението на черупката. Правоъгълник, чиито страни също бяха в съотношението, обозначено с „фи“ — 1 към 1,618.
— Черупката на наутилуса е едно от най-добрите инженерни постижения на природата — отбеляза Къртис и прибра ножа в калъфа. — Когато започва да гради нов дял, запълва предишния с газ и го запечатва със седеф. Много находчиво.
— Логаритмична спирала — добави Алета. — Всеки нов дял е в същото съотношение спрямо предишния.
Къртис бе изчовъркал докрай мазилката на маите, която дядо й бе намирал и в Тикал, но както и да се опитваха да надигнат каменния къс, не успяваха. Алета пъхна върха на ножа в едва забележимата дупка с форма на ключалка по средата на символа и трепна — задейства се някакъв механизъм отдолу и тежкото парче варовик потъна бавно в пода, после се хлъзна встрани в оставената за него кухина. Големите бронзови лагери бяха неподатливи на корозия.
— Как ти хрумна да го направиш? — учуди се Къртис.
— Много време ще загубим в обяснения. Виж!
Пръстите на Алета се впиха в ръката му. На дъното на дупката беше третата статуетка, в светлината от фенерите проблясваха кристал и обкован със злато обсидиан. Къртис понечи да бръкне, но Алета го дръпна рязко назад.
— Недей! Почакай малко…
Тя отчупи върха на оранжев сталактит и го пъхна в единия край на дупката, за да докосне кристала на статуетката.
Къртис се стресна — пружина тласна острие, което разсече сталактита на две и се прибра в жлеба си. Алета отчупи още едно дълго парче и опита с него в другия край на дупката. Второто острие, поставено срещу първото, също нанесе удара си светкавично.
Къртис въздъхна и опипа китката си. Всяко от остриетата би я отсякло в миг.
— Как позна?…
— Как ли? Древните маи са придавали голямо значение на енергията на ягуара, която е женска. Хосе ме предупреди — те са знаели, че накрая в нашия свят ще господства мъжкото начало, затова кодексът и тази статуетка са защитени от принципа на равновесието.
Читать дальше