Ейдриън д'Аже - Кодексът на маите

— „Здравейте, аз съм Ли-Ан Рамирес. Прекъсваме предаването от Австралия за извънредна новинарска емисия. Нашият репортер Шелдън Мурковски е в Пентагона. Шелдън, във Вашингтон е ранно утро, но има ли вече някаква реакция от Пентагона или Белия дом на обвиненията, отправени от Кремъл за изстрелване на ракета към Северна Корея?“

— „Ли-Ан, още няма изявление на Пентагона, но неидентифицираният обект с конусовидна форма и размери на малък автомобил е бил видян от десетки туристи на борда на японски кораб, когато се забил в океана до остров Хокайдо малко преди шест и половина вечерта местно време.“

— „Шелдън, обвиненията на руснаците са твърде сериозни. Знаем ли какви са основанията им за това?“

— „Руският министър на отбраната е бил много категоричен в изявлението си. Руска станция за наблюдение на спътници близо до Владивосток е проследила ракетата от западния бряг на САЩ, изстреляна е около 5:15 часа сутринта по местно време в Калифорния. Министърът твърди, че отначало е летяла към Аляска, но курсът й се променил необяснимо две минути след изстрелването. Ли-Ан, очакваме Пентагонът или Белият дом да обявят пресконференция по проблема.“

— „Това беше нашият колега Шелдън Мурковски в Пентагона. Още водещи новини — силна буря е нарушила комуникациите на почти цялата територия на Япония, в някои райони на Корея и в южните части на Китай. Представители на властите казват, че не е имало никакви предварителни признаци, но бурята е незапомнено мощна.“

Каналът предаваше на живо от Токио. Вечерното небе над японската столица беше оцветено в странни оранжево-пурпурни оттенъци. Почти нямаше облаци, но гигантски мълнии се забиваха в града.

Кадрите напомняха за 11 септември 2001 година в Ню Йорк. Назъбен разклонен синкавобял проблясък раздроби хотел „Карлтън Риц“ и всичко останало на горните двайсетина етажа в най-високия небостъргач на Токио. Огромни отломки се посипаха тежко върху околните улици. Почти в същия миг друга мълния с невероятна сила разцепи на две осемдесеттонната статуя на Буда в Камакура, където се бе извисявала повече от седем века. Още мълнии се забиваха по брега в Юигахама, температурата доближаваше 30 000 градуса и топеше пясъка във фулгурити — стъкловидни кухи тръби, които проникваха на много метри в земята. Други мълнии разтърсваха района Шинджуку и превръщаха в развалини най-оживената гара на света, през която всеки ден минаваха по четири милиона пътници.

— „Вече се изказват предположения, че може би има връзка между инцидента до Хокайдо и стихията над Токио. Ще ви осведомяваме за тези драматични събития, щом получим още новини. С вас беше Ли-Ан Рамирес, а сега се връщаме на турнира в Австралия.“

Уайли отиде при голямата карта на света, окачена на стената в кабинета му.

— Ракетата е паднала някъде около Марианската падина, така ли?

— Малко на север от нея.

— Тогава майната му. Просто отричайте. Няма да намерят нищо на такава дълбочина и журналистите ще загубят интерес.

— Сър, това зависи от решението на Пентагона, може би и на Белия дом.

— Които не могат да различат дясно от ляво. Обади се на секретарите за връзки с медиите и им подскажи какво да правят, като подчертаеш от кого е предложението. Искам и да изпратите леководолази на езерото Атитлан. — Уайли показа на Дейвис разпечатката от имейла на Феличи. — Ернандес беше опитен гмуркач и подозирам, че не е купил снаряжението, за да се забавлява с подводен риболов. Нещо ново за Тутанкамон и Нефертити?

Дейвис завъртя глава.

— Нашият човек наблюдава кораба, но никой от двамата не е слизал на брега.

— Що за глупости! Ще говоря с Рамирес по видеовръзката. Искам отговори.

Платата на Гватемала

На шумната автогара в Ескуинта, провинциален град със седемдесет хиляди жители на границата между тихоокеанската равнина и платата, Алета и Къртис се прехвърлиха в още по-пъстър и по-претъпкан автобус. След половин час той вече боботеше измъчено нагоре по тесния криволичещ път, навлизащ в планините. Къртис поклати глава, когато шофьорът започна да изпреварва друг автобус. Раздрънканите возила доближиха едно до друго завой, но изведнъж насреща им се появи микробусче, което се навря чак в храстите край пътя, за да избегне катастрофата. Няколко момчета на най-задната седалка в автобуса се развикаха весело.

— В тази страна има ли шофьорски изпити — промърмори Къртис, — или книжките ги раздават като награда за по-големи покупки в магазина?