Ейдриън д'Аже - Кодексът на маите

— Будуваш до късно. Не ти ли се спи?

Сицилианецът говореше испански с лесно доловим италиански акцент. Вървеше бавно към Къртис и не вадеше дясната си ръка от джоба на панталона. Тъмните му очи гледаха равнодушно и съсредоточено.

— И аз мога да те попитам същото — отвърна Къртис на родния му език.

Постигна целта си и стресна сицилианеца, който извади припряно пистолета и го насочи към него. Краят на заглушителя беше на една педя от гърдите на Къртис.

— Ей това ще те приспи, отрепко! — изсъска наемникът също на италиански и натисна спусъка.

Механизмът само щракна глухо. Убиецът трескаво дръпна затвора на подвелия го „Глок“, но Къртис не му остави време за нищо повече. С движение, отработено до съвършенство от израелските специални части, той се завъртя на левия крак, плъзна се към противника и заби дясното си коляно в слабините му. Убиецът изгрухтя от болка и се преви, но направи грешката да презареди отново пистолета. Къртис се възползва и стовари десния си лакът зад ухото на сицилианеца, подсече краката му и главата на наемника се блъсна в палубата, а оръжието отскочи встрани.

Зашеметеният убиец понечи да се надигне на колене, но Къртис обви шията му с крака, опря длан под брадичката му и с другата ръка го хвана за косата. Скръстил глезени, Къртис стискаше шията на противника като с менгеме. Здравенякът размахваше ръце безпомощно, но усилията му да се измъкне отслабваха бързо. Къртис го пусна чак когато се увери, че е мъртъв. Пребърка джобовете му, но не намери документи. Вдигна трупа на раменете си и го метна зад борда. Проследи с безразличие как тялото на наемника цопна в осветената от луната разпенена следа на кораба.

Прибра падналия „Глок“ и постоя още малко на кърмата, докато пулсът му стане нормален. Не забеляза трупът да е изплувал, а и не се безпокоеше от това — някоя тигрова или голяма бяла акула щеше да се засити с него. Засега двамата с Алета бяха в безопасност поне до пристигането в Пуерто Кецал. Тръгна към каютата с надеждата, че Алета още не е заспала. Колко приятен беше допирът до гладката й кожа…

Слънцето вече клонеше към хоризонта на Тихия океан, а Къртис още претърсваше с поглед пристанището на Пуерто Кецал. Корабът бе акостирал преди три часа, но Къртис отиде при капитана, убеди го да остави двамата си пътници още една нощ на борда и се прибра в каютата.

— Не бързаш да стъпим на сушата, така ли? — попита Алета.

Той й подаде бинокъла си.

— Виждаш ли онова такси в началото на кея? — Сочеше й жълтата кола, спряла до сградата на администрацията. — Досега обиколи пристанището три пъти.

— Нас ли търси?

— Ами последният тъпанар, който изпратиха подире ни, не е докладвал за успешно изпълнена задача. И хората в Лангли са минали към някакъв резервен вариант. Онзи тип на кея.

— Но защо шофьор на такси?

— Може и наистина да е шофьор. Добре се справиха с качването на наемник на кораба, но да пратиш на минутата свой човек в град като Пуерто Кецал не е лесно. Онзи в таксито е смотан аматьор, но нямаме нужда от престрелки и с такива като него. Той вече е съобщил, че не сме слезли от кораба. И сега в Лангли се чудят дали още сме на борда или пък предишният гангстер е успял, но някак също е пострадал и не се е обадил. Засега са объркани. Това е игра на изчакване.

— Местен автобус тръгва в пет часа следобед от Пуерта де Йеро на километър оттук.

Той изви вежди.

— Можеш да ми се довериш — настоя Алета. — Участвала съм в разкопки наблизо.

— Чудесно. Ще се изсулим от кораба рано сутринта и ако ни провърви, нашият Джеймс Бонд още ще хърка в таксито по това време.

Къртис погледна таксито през малкия прибор за нощно виждане и се усмихна до ушите.

— Едва ли не чувам хъркането му. Да тръгваме.

Слезе след Алета по подвижното мостче, прекосиха мъждиво осветения кей към плътната сянка на най-близкия склад. Къртис пак провери спи ли шофьорът и поведе Алета между два склада, после подминаха големи оранжеви резервоари за гориво. Дори в четири сутринта вече имаше опашка от цистерни, които щяха да зареждат бензиностанции, затова двамата вървяха близо до земния вал по протежение на тръбопроводите. След десет минути се добраха до заден изход и вървяха около километър по черен път край голям жилищен квартал.

— Изглежда като място за заможни хора — подхвърли Къртис и кимна към къщите с басейни, построени около поредица от канали, повечето със свой малък пристан.

— В Пуерто де Йеро е голяма шарения и е лесно да се заблудиш — увери го тя. — В Гватемала къщите са много по-евтини, а и големите компании за товарни превози подпомагат отчасти служителите си. Нататък по крайбрежието е Исапа, името означава „солената река“. Има солници. Мнозина от хората от другата страна на магистралата са бедняци — кимна и тя, но към главния път.