Ейдриън д'Аже - Кодексът на маите

Той отвори сака си и извади малкия комплект инструменти и наглед внушително резе за врата.

— В Хамбург продават не само качествена боя за коса…

— Но защо ти е притрябвало?

— Ако новакът е от дружките на Уайли, ще се справи с бравата на тази врата за секунди. Това ще го затрудни повечко.

Къртис вече отбелязваше с молив местата за здравите винтове. Десет минути по-късно напъна с рамо вратата откъм коридора, но резето дори не помръдна.

Изчака да наближи времето за отплаване. Заръча на Алета да не излиза от каютата. Кранът спускаше последния контейнер, два влекача вече чакаха при носа и кърмата на кораба. Капитанът стоеше на мостика и ръмжеше на екипажа по високоговорителите. Сицилианецът беше сред онези, които прибираха въжетата.

Къртис слезе от мостика по стръмните тесни стълби и за две минути стигна до каютите на екипажа. Вратата на каютата на Алфредо не беше заключена, но сицилианецът бе прибрал багажа си в едно от закрепените за стената шкафчета. Отключването на катинара беше детска игра за Къртис.

Намери пистолета „Глок“ със заглушител в кожена чантичка на дъното на сака. Къртис седна на едната койка, извади пълнителя, провери за патрон в цевта, дръпна затвора, освободи предпазителя и свали затворната рама. Не се налагаше да мисли какво да прави след безбройните часове занимания с оръжие в Кемп Пиъри. След секунди разглоби възвратния механизъм и цевта и ги сложи на койката. С малко шило притисна зад ударника, за да освободи пружината.

Подът под краката му затрепери — огромният витлов вал се бе завъртял. Въжетата бяха прибрани и сицилианецът сигурно идваше към каютата си. Къртис побърза да извади ударника и го пусна в джоба на якето си. Сглоби светкавично пистолета, върна на мястото му пълнителя с деветмилиметровите патрони и сложи оръжието където го бе намерил.

— Какво е положението? — троснато попита Уайли по защитената видеовръзка с посолството на „Авенида Реформа“.

— Потвърдено е качването на нашия човек на кораба, но „Галапагос“ още не се е отдалечил много от пристанището в Кингстън. Ще ви уведомя веднага, щом получим потвърждение, че задачата е изпълнена — безстрастно каза Родригес.

— Кога корабът ще пристигне в Гватемала?

— След шест-седем дни, зависи колко благоприятно ще е времето. Но не разбирам какво общо има бързината на кораба с успеха на операцията.

— Родригес, ето защо си в онази затънтена дупка Гватемала, а аз съм в Лангли. Не ти ли хрумва, че и тази операция срещу обектите може да не успее?

— Ако съдим по досегашните действия на О’Конър, напълно е възможно.

— Какви мерки си обмислила за този вариант?

— Съжалявам, сър, но преди часове приключихме с внедряването на наш човек на кораба.

— Имаме ли хора в Пуерто Кецал? — обърна се Уайли към Лари Дейвис, който завъртя глава. — Веднага се погрижи за това! — заповяда и отново впери поглед в камерата. — Родригес, както виждаш, от бързината на кораба зависи колко време имаме да осигурим друг изпълнител.

— Сър, не е ли по-лесно да организирам следващите ни ходове оттук — на място?

— Не!

Връзката прекъсна.

Родригес поклати глава.

— Тези хора не се отказват никога, нали? — каза Алета, когато Къртис се върна в каютата.

— Така е. И ние няма да се откажем.

„Галапагос“ плаваше на юг към Панамския канал. На запад слънцето бе залязло над мексиканския бряг. Къртис се питаше кога сицилианецът ще направи опит да ликвидира набелязаните жертви. Вероятно би отложил удара до след полунощ, когато само моряците от нощната вахта са будни. Къртис реши да си размени ролите с него — ще даде възможност на убиеца по-рано, но в условия, определени от самия него. Погледна часовника си — беше малко след десет часа. Алета седеше до масата, четеше бележките, оставени от нейния дядо, и пресмяташе под какъв ъгъл би могла да отрази слънчевите лъчи третата статуетка.

— Може да се забавя навън — каза й Къртис, — но не се тревожи. Ще се върна.

— Къде отиваш?

— Професионална тайна… трябва да се погрижа за една дреболия. Елементарно е, но все пак да ти напомня — не отваряй вратата в никакъв случай, дори ако чуеш ключ да се завърта в бравата. Може да не съм аз.

Тя кимна притеснено.

— Внимавай.

Когато Къртис излезе, Алета се замисли над иронията в нейния страх за живота на човек, който е бил изпратен във Виена да я убие.

Къртис зае позиция до метална подпора на кърмата. Облегна се на релинга, но наблюдаваше непрекъснато надстройката на кораба. Сицилианецът би искал да порази жертвата с първия изстрел и да се отърве по-скоро от трупа. Значи щеше да го доближи. Двайсетина минути по-късно наемникът излезе на задната палуба до контейнерите.