Ейдриън д'Аже - Кодексът на маите

Разклонена мълния се заби в океана само на две мили от кораба, ярко и призрачно синьо сияние освети контейнерите и му напомни в миг за мощния излъчвател в Гакона. От грохота на гръмотевицата стените на каютата потрепериха.

Къртис се обърна към Алета. Устните им се срещнаха, отначало кротко, после по-настойчиво. Слети в прегръдката, двамата се поклащаха с люшкането на кораба. Пръстите на Къртис се плъзнаха бавно по гърба на Алета и тя се притисна с цялото си тяло към него.

Гватемала

В кабинета си насред най-строго охраняваната част от посолството на САЩ на „Авенида Реформа“, в Десета зона на столицата, Елън Родригес преглеждаше последната спътникова информация за движението на „Галапагос“. Със сегашната си скорост корабът би пристигнал в Кингстън след три дни в 11:35 часа местно време.

В град Гватемала минаваше десет вечерта. Още нямаше потвърждение, че колегите й в Кингстън са готови да внедрят на кораба подходящ човек. Не й оставаше нищо друго, освен да чака. Време беше да се прибере в стаята си в „Хауърд Джонсън Ин“ отсреща. През седмицата след пристигането си тук тя идваше в кабинета призори и рядко си тръгваше преди десет, понякога оставаше и до полунощ. Намирането на прилично жилище трябваше да почака, напомни си тя невесело. Канеше се да затвори криптираната връзка в компютъра, но на екрана замига спешно съобщение.

Строго секретно

„Операция Маи“

„За сведение само на резидента!

Изпълнителят е избран. Инструктиран е за Тутанкамон и Нефертити. По предварителни данни престоят на «Галапагос» в пристанището ще продължи едно денонощие, но се очаква хора от екипажа да слязат за няколко часа на брега. Готови сме за действия с цел замяна на член на екипажа. Ще ви осведомяваме незабавно за развитието на операцията.“

Тя изключи компютъра, отново раздвоена между задълженията си в ЦРУ и отношението си към плана за ликвидирането на Къртис О’Конър. Не можеше да приеме, че ЦРУ губи един от най-способните си агенти. Дори колегите й да успееха с качването на наемник на „Галапагос“, би трябвало да е направо несравним в уменията си.

Кардинал Феличи кимна на отдалите му чест швейцарски гвардейци и влезе в тайния архив на Ватикана до библиотеката. По лицата на стоящите на пост не можеше да се познае дали се чудят защо вторият по старшинство кардинал идва в пет и половина сутринта. Общата дължина на рафтовете в архива надхвърляше осемдесет километра, но Феличи искаше да освежи в паметта си един-единствен документ.

Извади го от червената папка със златния герб на Ватикана. Сестра Лусия, още дете по онова време, бе записала третото предупреждение на малък лист. Феличи се замисли за публичната версия на третото предупреждение от Фатима, разгласена от папа Йоан Павел II. Според него това беше грешка, която само разпали споровете. Твърде много хора бяха видели оригинала, сред тях и епископ Венансио. И твърде много хора знаеха, че листчето е само едно. Феличи беше в Гватемала на злощастния 26 юни и не можа да се намеси, когато показаха на света нескопосания фалшификат на цели четири листа. Видението на младата Лусия за града в развалини бе представено като лишено от значение. Ако хората научеха кой е градът, щеше да има последствия в цял свят.

Феличи намести очилата на носа си и се зачете в написаното от ръката на сестра Лусия:

„Пиша покорна на волята Ти, Боже, който ми заповяда да сторя това чрез Негово Превъзходителство епископа на Лейра и чрез Негово Светейшество.

Отляво на Божията майка и малко над нея видяхме архангел Рагуил — архангелът на справедливостта с пламтящ меч в едната ръка и везна в другата. На везните седяха два младши ангела — момче и момиче. Но везните не бяха в равновесие, а наклонени надолу от мъжкия ангел. Мечът на архангела имаше златна дръжка, украсена с гръцката буква «фи».

Както гледахме, на хоризонта се издигнаха огромни пирамиди. От тях излизаха на колони воини от минали велики цивилизации. Маи, инки, египтяни, индианци хопи и чероки се строяваха в гъсти редици зад Божията майка. Сред тях първи бяха маите. До владетеля на маите стояха принц и принцеса, двамата носеха талисмани от нефрит с формата на гръцката буква «фи». А над тях седяха пророците — Аврам, Моисей, Илия, Йеремия, Езекиил, Данаил и последният от великите пророци — Мохамед. Под тях седяха прорицателите — Касандра, Свети Малахий, Хилдегард от Бинген, Савонарола, Нострадамус и Едгар Кейси. Свети Малахий пръв излезе напред.“