Ейдриън д'Аже - Кодексът на маите

— Колко жалко. Знам колко е тежко…

— Благодаря ти, но по-добре си спести съжалението. Аз бях изтърсакът от пет деца вкъщи. Баща ми все повтаряше, че съм бил „грешката“ в семейството. Винаги се криех, преди пияният гадняр да се прибере, иначе отнасях пердаха за нищо.

— Животът ти не потръгна ли по-леко след смъртта му? — слисано попита Алета.

— Не бих казал. Преместихме се в къща под наем на „Шериф стрийт“ в Дъблин, близо до кейовете на река Лифи. Неприятен квартал. Майка ми работеше като чистачка нощем, денем се чукаше до премала с кого ли не. Накрая едно от приятелчетата й плати да ме приемат в католически пансион.

Лицето му помрачня, докато разказваше за Дъблин в края на 70-те години.

— О’Конър, чувам за тебе, че си вироглавец. Какво ще кажеш за свое оправдание?

Наставникът на пансиона „Сейнт Джоузеф“ брат Майкъл беше дебелак. Кръглото подпухнало лице имаше цвета на тъмнорозовите стени в оскъдно обзаведения кабинет. Косата му изтъняваше на слепоочията, сивите очи гледаха студено.

Къртис трепна, когато кожената връв в ръката на монаха изплющя по бузата му.

— Зададох ти въпрос, дъблинско лайненце! Отговори ми, момченце — заплашително проточи брат Майкъл, — иначе ще те пребия, кълна се в Господ.

— Доведоха ме тук, защото любовникът на майка ми плати таксата — опърничаво промърмори Къртис.

В очите му изскочиха сълзи — кожената връв пак се впи в лицето му.

— Гнусен дрисльо! — изпухтя монахът и го тласна с главата напред в стената. — Махай се!

Брат Майкъл го изхвърли в коридора и Къртис се блъсна в много по-едро момче.

— Къде зяпаш бе? — кресна другият. — Ще ти откъсна главата, ей, нещастник!

— Кажи на майка си да се омъжи — сопна се Къртис и ловко се шмугна под дясната ръка на момчето.

По-късно в този ден опозна по неволя брат Брендън, отговорника на спалните помещения.

— Гася лампите, боклуци! — враждебно обяви монахът.

Той закрачи по пътеката между двойните нарове и спря при Къртис, който се престори на заспал. Брат Брендън застана до неговия нар. Дишаше тежко, по бялото му лице избиваше пот. Пъхна ръка под завивката и опипа бедрото на Къртис. Миг по-късно Къртис сграбчи китката му с лявата си ръка, а с дясната огъна рязко палеца му назад. Пискливият вик на брат Брендън огласи голямата тъмна стая.

— Само да ме пипнеш пак, гадино извратена, и ще ти строша ръката! — обеща Къртис.

Монахът се изсули през вратата, без да каже и една дума.

Къртис почака около час. Щом се увери, че другите са заспали, той безшумно взе дрехите си от шкафчето до нара, облече се и излезе на пръсти.

Промъкна се в сянката на триметровата тухлена ограда около пансиона и стигна до голям стар дъб. Огледа сградите зад себе си. Никой от монасите не беше навън. Къртис метна през оградата оръфаната кожена чанта с малкото си вещи и се покатери на дървото. И алеята край оградата беше безлюдна. Увисна от стената, пусна се и тупна леко на земята. По близката улица „Томас“ нямаше много коли в късния час, но накрая шофьор на камион с бира го откара до пристанището.

Влезе в къщата след полунощ, но в спалнята на майка му още светеха лампите. Къртис изкачи тихо стъпалата. Вратата на спалнята зееше. Майка му се беше разкрачила гола на леглото, непознат мъж лъхтеше над нея.

Къртис се вмъкна безшумно в стаята си и затвори вратата с отчуждена погнуса към света, където нищо не зависеше от него.

— Аз поне имах няколко прекрасни години със семейството си — тихо каза Алета. — Какво се случи после?

— Избягах още сутринта на другия ден. Леля ми Шейли живееше с мъжа си в друг квартал. Приютиха ме, за което ще им бъда благодарен до последния си миг. Ако не бяха те, сега сигурно щях да бъда кранист на пристанището или нещо подобно.

— Успял си да завършиш университет…

Къртис кимна.

— Спечелих стипендия за колежа „Тринити“, защитих докторат в катедрата по биохимия и имунология. Поработих за голяма фармацевтична компания в Щатите, но не ми допаднаха мошеничествата в тази индустрия, затова отидох в ЦРУ. Горе-долу това е. Наздраве.

— Наздраве — отвърна Алета.

Къртис доближи илюминаторите, гледаше как вълна залива палубите и се разбива в контейнерите, преди да се стече безсилно от кораба. „Галапагос“ преодоля гребена й и се устреми към следващата.

Алета застана до него. Постояха така, зареяли поглед в бурята. Къртис плъзна длан по тънката й талия, почти очакваше Алета да отмести ръката му, но тя се сгуши до него и опря глава на рамото му. Различните аромати се сливаха чувствено в парфюма й. Къртис бе видял изящния червен флакон и си каза, че името му май подхожда особено на преживелиците им — „Трабъл“ на марката „Бушерон“.