Ейдриън д'Аже - Кодексът на маите

Единият отвърна на поздрава, другият кимна, докато отминаваха.

— Какви бяха тези? — отдъхна си Алета.

Той сви рамене.

— Не знам. Нито са полицаи, нито са митничари. Може да са от корабната инспекция. Внимавай — напомни, когато стигнаха до подвижното мостче.

— Не сте се разбързали — надменно отбеляза домакинът на кораба, щом стъпиха на палубата. — Отплаваме само след двайсет минути.

— Съжалявам — каза Къртис.

— Капитанът е на мостика — изсумтя домакинът. — Ще ви заведа във вашата каюта, после той ще поиска да види паспортите ви. Последвайте ме.

Той ги поведе по коридора с кръшна походка.

— Не си крие лявата резба — прошепна Къртис.

— Престани! — прошепна в отговор Алета и едва не прихна.

Алета и Къртис бяха застанали до релинга на левия борд и гледаха как двата влекача изтеглят внимателно кораба към талвега на реката. Мощните лампи на палубите осветяваха моряците, които прибираха дебелите въжета. Къртис се взираше напрегнато в кея, за да открие и най-дребния признак, че някой ги е проследил.

— На капитана май не му се занимаваше с нашите документи — каза Алета.

— Затова исках да се качим минути преди отплаването. В момента капитанът си има предостатъчно грижи и няма да си отдъхне, докато корабът не излезе от Ла Манша в открито море.

— Бавен напред — заповяда капитанът на мостика.

В машинното отделение мощният дизелов двигател „Хитачи-Ман“ завъртя лъскавия стоманен вал на витлото.

Хауърд Уайли застана пред биометричния скенер на оперативната зала. Бързата компютърна система сравни мигновено зеницата на окото му с данните в паметта. Няма хора с еднакви зеници на очите, различават се дори при еднояйчни близнаци. Уайли бе наложил в „Операция Маи“ много по-строги мерки за сигурност от обикновените скенери на папилярните линии по пръстите и дланите. Светна зелена лампичка и той влезе в залата тъкмо когато съобщението от Берлин се появи на компютъра на Лари Дейвис:

„Според току-що получените сведения Тутанкамон и Нефертити са отпътували от Хамбург по море. Контейнеровозът «Галапагос» е отплавал преди девет часа към Кингстън, Ямайка, а оттам към Пуерто Кецал на тихоокеанския бряг на Гватемала.“

— Гадост! — изръмжа Уайли. — Можем ли да качим някого на борда?

Дейвис завъртя глава.

— „Галапагос“ отдавна е извън устието на Елба и би трябвало скоро да излезе от Ла Манша.

— Кажи на Родригес, че щом пристигне в Гватемала, първата й задача е да организира „внезапно заболяване“ за някого от екипажа в Кингстън, за да вкара наш човек на кораба. Най-добре е Тутанкамон и Нефертити просто да паднат зад борда, акулите ще се погрижат за тях.

— Като си поприказваш с домакина, ще се убедиш, че е свестен човек. Дори се е запасил със съвсем поносимо вино — похвали го Къртис и отвори бутилката елзаски ризлинг.

През седмицата, откакто бяха на кораба, той успя да се запознае и да поговори с всеки от екипажа. Засега беше почти сигурно, че са успели да се измъкнат от Хамбург, без да им лепнат опашка.

Отначало „Галапагос“ напредваше бързо през океана и вече се намираха западно от Азорските острови, но все по-бурните води принудиха капитана да намали скоростта до десет възела.

След вечерята Алета и Къртис се прибраха в каютата си под мостика.

— Наздраве — вдигна чашата си Къртис.

Алета отвърна на наздравицата, но трябваше да се хване за масата — „Галапагос“ се наклони малко надясно и носът му се зарови в поредната голяма вълна. Разпенена вода заля контейнерите отпред, преди да се оттече през отворите в палубите.

— Ей така се губят десетина хиляди контейнера годишно — кимна Къртис към големите квадратни илюминатори. — Миналата година вълните изхвърлили на брега в Сомалия цял контейнер с пакетчета чипс — истински празник за местните хлапета.

Алета се усмихна и също изви глава да погледне тъмните хълмове от вода пред кораба. Вятърът свистеше в стоманените въжета на крановете и откъсваше парцали пяна от гребените на вълните. Тя пак се взря в Къртис.

— Знаеш ли, ако някой ми бе казал, че ще седя в една каюта с ирландец, ще бдя над две скъпоценни статуетки и ще пийвам ризлинг — доста добро вино, впрочем — докато бягам от цяла глутница наемни убийци, щях да си помисля, че човекът не е с всичкия си.

— Ами и това се случва в живота, но за жалост твоят живот ще се промени много, поне за известно време, докато не намерим кодекса. — Той се опитваше да отгатне дали няма да я нарани прекалено със следващия въпрос. — Какво се случи в Сан Маркос? Стига спомените да не са твърде болезнени…