Ейдриън д'Аже - Кодексът на маите

— Има ли решение на този проблем?

— На теория има. Йоносферата като отразяваща леща не дава точност, затова са намислили да използват ракета „Минитмън“. Ще преработят корпуса й така, че да служи като отражател.

Родригес му даде листче с телефонен номер.

— Този мобилен е чист… системата за подслушване не го засича. Ако тук стане съвсем зле, обади ми се. Преди работех в Белия дом, а бившият ми шеф Андрю Рийд сега е началник на президентската канцелария.

Хамбург

Къртис каза на шофьора да спре таксито след последните товарни коловози в края на „Буххайстерщрасе“. Взе от багажника раниците със скъпоценните статуетки, плати, огледа улицата, докъдето можеше да види нещо, после и пристанището наоколо и кимна на Алета:

— Да вървим.

В нощното небе се разстилаха облаци и зад двамата луната се отразяваше от време на време в мастиленочерните води на река Елба. Вървяха бавно по бетонния кей покрай складове, наредени контейнери и кранове. „Галапагос“, 15 000-тонен контейнеровоз, тъмнееше в края на кея и от почернелия му комин се издигаше рехав пушек, докато механиците подготвяха кораба за отплаване.

— Трябва ли да минем през митническа и имиграционна проверка? — неспокойно попита Алета.

— Ако имаме късмет, няма да се занимават толкова усърдно посред нощ с малък товарен кораб. Капитанът обаче сигурно ще ти поиска паспорта. Ако не е прекалено зает преди отплаването, може и да прояви желание да си поприказва с нас. Бъди чаровна както винаги, но не прекалявай. Да не разбунваме духовете сред екипажа още първата нощ — добави Къртис ухилен.

— Ако не бяхме на открито, щях да те сритам в глезените! — отвърна Алета, но също се усмихна.

Да прекоси океана с този решителен ирландец й се струваше и вълнуващо, и плашещо. Лицето й обаче се изопна, когато видя двама мъже в униформи да слизат от кораба по подвижното мостче.

— Върви спокойно — каза й тихо Къртис, докато се опитваше да прецени положението.

— За каква се мисли тази шибана идиотка?! — избухна Уайли пред помощника си.

Тресеше се от ярост, след като прочете преливащата от недоумение бележка на директора. Въпросите на Родригес на съвещанието за HAARP бяха озадачили мнозина в не едно средище на властта.

— Тя явно не разбира какви възможности ни предлага проектът — съгласи се Лари Дейвис, още по-запотен от обичайното пред своя разгневен началник.

— Родригес няма да разбере какво става и ако някое от кретенските трамвайчета в Сан Франциско й се завре в гъза, чак докато хората не се опитат да слязат — злобно каза Уайли. — Искам да си разчистим сметките с нея, още щом влезе в тази сграда. Уволнена е!

— Ами ако се разприказва пред медиите?

— Тутакси ще я тикнем зад решетките. Подписала е декларация за работа със секретна информация като всеки друг смотаняк тук. Ако дори помисли да си отвори кравешката уста, ще я вкарам в затвора, преди да мигне.

— При цялото ми уважение към вас, господин заместник-директор — и без да защитавам Родригес — тя също може да се обърне към съда и тогава…

— Нека се опита! Няма да спечели делото, само ще си опразни банковата сметка за адвокати!

— Да, сър, няма да спечели — упорстваше Дейвис, — но ще даде поредния повод на пацифистите да ни налазят като хлебарки. Досега те не успяха да разпалят интереса на журналистите към HAARP, но ще се възползват от такъв съдебен процес. Директорът ще бъде още по-недоволен, отколкото е сега.

— И какво предлагаш?

— Резидентът ни в Гватемала иска да напусне ЦРУ. Защо не изпратите Родригес на неговото място?

— Като резидент?! Дейвис, ти да не се побърка?

— Обмислете предложението ми, сър. Гватемала е гадна дупка, хората там не ни достигаха и преди да изскочи тази история с кодекса. А с оставката на резидента стана още по-зле. Родригес ще бъде принудена да работи до грохване още от първия ден. Можете да представите това като повишение на отговорна оперативна длъжност. Ще затворите устите на лигльовците, които се борят за равноправие на половете, и ще се отървете от нея. Ако нещо се обърка там, ще я обвините за провала и тя вероятно ще се махне сама.

— Жалко, че нямаме задача за нея на Северния полюс — промърмори Уайли. — Добре де, заеми се с формалностите по назначението й. А какво съобщават за Тутанкамон и другата кучка?

— Все още проверяваме. Проследихме ги до Хамбург, но може да са отпътували с влак от града.

— Намерете ги по-скоро!

— Гутен абенд — усмихна се Къртис на униформените.