Родригес поклати глава — съмняваше се, че някой в тази зала осъзнава с какви сили си играят.
— Във втория експеримент ще използваме електромагнитни вълни с много ниска честота. — Хърши посочи към екрана със слоевете на земната атмосфера. — На височина от 80 до 150 километра имаме потоци електрони в йоносферата. Нашето намерение е да насочим лъчи с голяма енергия, за да променим характеристиките на електронните потоци и да генерираме лъчи с много ниска честота, чрез които бихме могли да поддържаме връзка с нашите подводници на огромни разстояния.
Сега беше ред на адмирала от флота да кима с одобрение.
— Освен това нискочестотните вълни са подходящи за проучване на различни подземни структури. Надяваме се, че това ще ни помогне да откриваме подземни съоръжения в страни като Иран, които заравят заводите си за ядрено гориво толкова надълбоко, че спътниците ги засичат много трудно.
Хърши млъкна, за да затвърди доброто впечатление у слушателите. Родригес се възползва от паузата, за да накара хората в залата да помислят, вместо да се чувстват като на военен парад.
— Доктор Хърши, сеизмичната томография се използва отдавна в търсенето на залежи от петрол и природен газ. Ако някой не знае, тези залежи отразяват звукови вълни на различни честоти, така геолозите установяват какво съдържа находището и къде е разположено. При тези методи мощността на излъчените вълни не превишава трийсет-четиридесет вата и все пак те преминават през плътни скали. Тук говорим за блъскане по земната кора с три милиарда вата. Сигурни ли сме какво може да се случи?
Хърши си пое дъх и изви очи към тавана.
— Именно това е целта на експериментите, доктор Родригес — да научим какво се случва — натърти той с откровена неприязън. — Ако си въобразявате, че руснаците, индийците и китайците не са изградили изследователски бази като нашата, значи не сте наясно с проблема. — Хърши грабна дистанционното, прехвърли няколко изображения от презентацията и спря на спътникова снимка. Пояснението гласеше, че тези антени се намират близо до град Нижни Новгород в Русия. — Направена е от наш спътник „Ключалка“ преди по-малко от месец. Виждат се и детайли с размери под половин метър — различавате добре уличките и къщите в градчето Василсурск на брега на Волга, край което е руската инсталация „Сура“ за енергийно въздействие върху йоносферата. — Директорът изгледа ехидно Родригес и насочи точката на лазерния показалец към кръстосващите се 144 диполни антени в квадрат със страна 300 метра. — Тази инсталация е създадена през 1981 година, тоест много години преди нашата, и може да излъчва с мощност до 190 мегавата.
— Измихте си ръцете… — процеди тихичко Родригес.
— И китайците не гледат отстрани безучастно. — Хърши показа следващото изображение. — Тази снимка от миналата седмица е направена над Синцзян в Уйгурската автономна област — най-западната и най-голямата китайска провинция. Също и една от най-важните в стратегическо отношение. По площ е по-голяма от Западна Европа и граничи с Тибет на юг, Монголия на изток, Русия на север, Индия, Пакистан, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан и Афганистан на запад. Виждате добре антените на йоносферната лаборатория в Синцзян.
— Знаем, че руснаците изследват възможностите за контрол на климата. Какво ни е известно за постиженията на китайците? — попита адмиралът от флота.
— По-малко от необходимото, сър, но от ЦРУ ме увериха, че ще намерят решение на проблема.
— Доктор Хърши, който управлява времето, той контролира света — подчерта адмиралът. — Руснаците вече постигнаха известен успех, като промениха въздушния поток над Сибир. Надяват се, че така зимата би станала по-мека. Виждал съм доклади, че работят и по насочването и усилването на урагани и циклони.
— Напълно прав сте, сър. Стигнахме и до същината на третия експеримент. — Хърши пак стрелна с поглед Родригес. — Изследванията ни още не са завършени, но събраните досега данни ни убеждават, че можем и да контролираме, и да предизвикваме по желание урагани, торнадо, вулканични изригвания и земетресения. Нашата цел е да усъвършенстваме методите си за климатична война, преди руснаците и китайците да ни изпреварят.
Нито Джаксън, нито Родригес се изненадаха, че не бяха поканени на обяда, където разговорите за проекта продължиха. Двамата отидоха да хапнат в бюфета.
— Има защо да се тревожиш — призна Джаксън, докато пиеха блудкавото кафе. — Можем да генерираме нискочестотни вълни с такава мощност, че да откриваме съоръжения дълбоко под земята, можем и да ги съсипем чрез прегряване, но имаме проблем с точността на излъчването.
Читать дальше