Ейдриън д'Аже - Кодексът на маите

На изток небето просветляваше над върховете по обраслите в гъста зеленина плата.

Автогарата беше малка дори по стандартите на Гватемала, пътници се качваха само в четири возила — много вехти американски автобуси, превозвали някога ученици.

Къртис оглеждаше внимателно всичко наоколо, а Алета отиде при най-близкия аюданте , помощника на шофьора.

— До Ескуинта ли пътувате?

— Не. Трябва да се качите в онзи там — посочи пъстро разкрасен автобус.

Надписът „Линда“ в ярък тюркоазен оттенък изпъкваше сред червеното и жълтото. Жълти нарисувани пламъци сякаш изскачаха изпод големия квадратен капак на двигателя.

Техният аюданте предложи да качи багажа им на покрива при кошниците, автомобилните гуми, столовете, масите, шарените платнени торби и денковете с всевъзможни размери, увити в светлосиня пластмаса.

Алета отказа и пъхна в ръката му банкнота от пет кецала — малко повече от половин долар. Мъжът се усмихна и й подаде ръка, за да влезе в автобуса със сака си. Вътре също беше претъпкано. Алета се провираше по прохода между седалките, като внимаваше да не настъпи две прасенца, голям чувал с моркови, три чувала с картофи и петел в клетка. Къртис намести двата сака със статуетките на багажния рафт.

След двайсет минути автобусът се отдалечаваше от Пуерта де Йеро, оставяйки след себе си кълба от черен пушек.

Военновъздушна база Ванденберг

Санта Барбара, Калифорния

Ниски вълни се плискаха по тъмния нос Сал северно от Санта Барбара. На брега не се мяркаха хора. Охраната бе обезопасила района още по здрач предишния ден. По̀ на юг огромна осемнайсетметрова ракета „Минитмън“ беше готова в силоза за експериментални изстрелвания в северния край на базата Ванденберг. Тежкият бетонен капак все още покриваше силоза.

Обсегът на ракетата, предназначена да носи ядрени бойни глави, беше 13 000 километра. Тя можеше да порази всяка цел в Русия, Китай, Корея или Близкия изток. Ако пък целта беше недосегаема за ракети с наземно базиране, подводниците ракетоносци от клас „Охайо“ неспирно патрулираха в определените им райони, готови във всеки миг да изстрелят своите ракети „Трайдънт“. Съединените щати можеха да се прицелят във всяко място по света и макар че тази сутрин ракетата нямаше да носи бойна глава, ръководеният от Гакона експеримент трябваше да засили още повече американското надмощие. Недалеч от силоза в строго охраняван хангар техници вече работеха по друга ракета „Минитмън“, чийто корпус щеше да послужи като леща, насочваща мощния лъч с ниска честота към Иран.

Подполковникът от ВВС Дан Уилямс пак се вторачи в дигиталния часовник на центъра за управление. Знаеше, че това не е обикновено изстрелване. Командирът на 576-та ескадрила за ракетни тестове долавяше напрежението в залата. Експериментът, който трябваше да започне в 5:15 часа сутринта, беше обгърнат от плътното було на секретността. Отчасти и защото траекторията на ракетата минаваше над населени райони на САЩ и Канада, после над Аляска и продължаваше към северните части на Сибир. Уилямс вдигна глава към големия екран за проследяване на полета, разположен над редиците от пултове и компютри, на които специалистите щяха да наблюдават всяка подробност от експеримента. Ако всичко беше наред, мощният електромагнитен импулс от Гакона щеше да върне ракетата над Северния ледовит океан към Морето на Бофорт. Уилямс се обърна към капитан Чавес, младия експерт по електроника, който щеше да ръководи изстрелването.

— Предайте на Гакона, че сме готови.

Чавес кимна и Уилямс протегна ръка към слушалките, за да се свърже по секретна линия с „Далекоглед“ — модифициран „Боинг 707 Е6-Мъркюри“. Самолетът всъщност беше подвижен команден и контролен център, който кръжеше на височина девет километра над силоза. Тази нощ към екипажа от двайсет и двама души се бе присъединил и контраадмирал в ролята на старши офицер за извънредни ситуации. При нападение срещу САЩ, унищожило наземните центрове за управление на ядрените сили в Пентагона, базата „Офът“ в Небраска и Обект Р в планината Рейвън Рок в Пенсилвания, старшият офицер за извънредни ситуации в „самолета на Съдния ден“ поемаше контрола.

— „Далекоглед“, тук център за управление на изстрелването, край.

— Център за управление, тук „Далекоглед“, чувам ви ясно, край.

Пред командния пулт в самолета седяха полковник и капитан. Освен този пулт имаше още много, на които екипажът следеше комуникациите на честоти от свръхвисоките до свръхниските, толкова важни за поддържане на връзка с атомните подводници. Всеки от двамата офицери имаше свой ключ, трябваше да ги използват едновременно, за да разрешат удар с ядрено оръжие.