Ейдриън д'Аже - Кодексът на маите

Алета се усмихна.

— Свиква се. В Панахачел продават тениски с надпис отпред „Оцелях“ и снимка на такъв автобус на гърба. Ще ти купя една.

— Първо да пристигнем там.

Къртис се наведе към нея, за да мине по-лесно селянин, стиснал прасенце под мишница.

Добраха се до Панахачел в късния следобед. Наместиха раниците на гърбовете си и тръгнаха по павираната главна улица. Яркочервени триколки бръмчаха напред-назад в търсене на пътници. Шарени постелки и черги се редуваха с рокли и панталони на стърчащи пръти под навесите на магазинчетата. Кабели провисваха на оплетени снопове като спагети между стълбовете. Чудесни ухания на подправки и току-що смляно кафе насищаха въздуха. Къртис не забравяше да проверява за подозрителни лица тълпата, докато вървяха по „Авенида Сантандер“ към брега.

Стигнаха до настлана с каменни плочи пътека, която се спускаше към пристана, подминаха дебело старо дърво и езерото Атитлан се ширна пред погледите им. Над южния бряг отсреща вулканите Толиман и Атитлан се извисяваха над три хиляди метра. Около върховете им се стелеха облаци и подлъгваха, че вулканите ще изригнат всеки момент. По̀ на запад беше третият вулкан Сан Педро, надвиснал над градчето, което му бе дало името си.

— Колко искаш до Сан Маркос? — попита Къртис на испански стария лодкар.

— Осемдесет кецала… от тебе. Но от хубавата дама — седемдесет.

Къртис се засмя.

— Как се казваш?

— Фидел.

— Добре, Фидел, да потегляме.

Къртис намести раниците под платнения навес и хвана лодката здраво, за да стъпи в нея Алета. Старецът зави майсторски почти на място и излезе в езерото между два паянтови кея.

Само бръмченето на двигателя и редките глухи удари на носа в малките вълни нарушаваха безмълвното величие на водния простор.

— Може ли да те попитам нещо? — подхвана предпазливо Къртис. — Идването тук навява ли ти лоши спомени?

— Опитвам се да мисля само за хубавите дни. Стига ми да намерим третата статуетка и да отидем в Тикал преди зимното слънцестоене. И баща ми би постъпил така.

— А имаме само три дни…

След четиридесет минути заобиколиха малък нос и лодкарят намали оборотите на двигателя.

— На пристана ни чака Хосе! — развълнувано посочи Алета.

— Шаманът ли? А как е научил, че идваме? — наежи се Къртис.

— Защо да не е съвпадение?

Арана им помаха с ръка, а Фидел му подхвърли въжето на лодката.

— Много ти благодаря — каза Къртис на стареца и му даде двеста кецала.

Лодкарят бръкна в джоба си за ресто.

Къртис отказа:

— Не, всичко е за тебе.

— И аз много ти благодаря!

— Няма за какво.

— Добре дошла в Сан Маркос! — Хосе целуна Алета по двете бузи. — А ти си Къртис, нали? Добре дошъл.

Шаманът стисна силно ръката му и помоли Фидел да почака на кея.

— Елате, стаите ви са готови.

— Значи отделни стаи… колко жалко — тихо се оплака Къртис и Алета го смуши с лакът в ребрата.

Наблизо — в по-голямото градче Сан Педро, двама бивши „тюлени“ от американския флот, които имаха опит с гмуркането в планински езера и бяха наети от ЦРУ, се настаниха в хотел „Микасо“ на брега.

Сайра, съпругата на Хосе, поднесе вечеря в градината. Къщата бе построена на склона над езерото. После Сайра се прибра вътре, за да поговорят на спокойствие.

— Хосе, вече е осемнайсети декември — започна Алета. — Остават по-малко от три денонощия до слънцестоенето.

Той се усмихна многозначително.

— Ти дойде където трябва. Във Виена ти казах, че това е свещена мисия с огромно значение. Но нека ти напомня отново, че статуетката и кодексът са защитени от неумолими сили. Статуетката — от Майката Природа, а кодексът — от находчивостта на моите прадеди. В древността са се погрижили кодексът да бъде намерен само от човек, чието духовно равновесие му позволява да го разбере правилно. Може и да си ти, Алета, но ще научим това, чак когато успееш. — Арана погледна Къртис. — От Ватикана са изпратили в Сан Педро изследователя на цивилизацията на маите монсиньор Дженингс. Наредили са му да поеме службите в енорийската черква, където свещеник е бил отец Ернандес.

— Двамата с Алета се опитвахме да отгатнем дали отец Ернандес не е всъщност Карл фон Хайсен — есесовец, който е избягал в края на войната с помощта на американците и Ватикана.

— Прави сте. Фон Хайсен е получил помощ от Феличи, приближен на папа Пий XII и баща на кардинал Салваторе Феличи. Кардиналът сигурно не е доволен, че Фон Хайсен е имал навика да записва подробно преживелиците си в дневник.