Ейдриън д'Аже - Свитъкът Омега

Зехтинът се стичаше в бурето, където се утаяваше. Юсеф оценяващо го помириса. Зехтинът на Сартави минаваше за един от най-качествените сред палестинците и финият му аромат се беше пропил във всяка цепнатина на бараката.

— Тая година реколтата си я бива, а, Юсеф?

— Добра е, татко, добра е.

— Довечера ще кажа на майка ти — тая година може да си позволим водна помпа за вкъщи.

— Тя ще се зарадва, татко.

Откакто се помнеше, носеха водата с кофи. Кирпичената къща с пръстен под се намираше в дъното на една от червените прашни улички, които излизаха от селското площадче. Майка му Рафика или някоя от вече порасналите му сестри всеки ден се спускаха по склона и се нареждаха на опашка пред ръждивата скърцаща водна помпа.

На грубата дъсчена маса в старата кухня с пълна пара напредваха приготовленията за рождения ден на Лиана.

— Довечера ще имаме мезе — съобщи Рафика и повери рязането на сладкия зелен пипер на Рая, а доматите — на Лиана. — Шакшуке. Сладък зелен пипер и домати, пържени в зехтин, с тънки резенчета чесън, пипер и сол.

Въпреки селския живот и петте деца Рафика излъчваше забележима изисканост. Имаше стройно тяло, гладка мургава кожа, овално лице и тъмна коса, строго разделена на път. През годините нейната ведрост беше усмирявала енергията на цяла къща с дечурлига. Рая приличаше на баща си. С тежки вежди, тя бе тиха и замислена. Доколкото й позволяваха, жизнерадостната Лиана все се бунтуваше срещу нещо.

— Баща ти донесе пиле.

Тъмните очи на Лиана заблестяха.

— Пиле фатех!

— Специално за теб, детето ми, с любимите ти подправки, кардамон и индийско орехче. — Рафика напали своенравната стара печка с вещина, родена от дългогодишния й опит. Водата за ориза къкреше в почернялата тенджера.

Преценила, че печката е достигнала нужната температура, жената постави пилето с малко лук в очукан тиган и го поля с малко от безценната вода. Тя взе питката, която беше изпекла по-рано същия ден, и я наряза, за да е готова за пържене.

— По кое време ще пристигне Ахмед, майко? — развълнувано попита Лиана.

— Вече всеки момент, предполагам — отвърна Рафика и тъмните очи се стоплиха при мисълта, че скоро ще види първородния си син.

Старият автобус от Рамала се изкачваше по склона към прашния площад. Шофьорът трябваше да намали скоростта, с изненада установи Ахмед, за да минат между редовете от израелски танкове и бетеери от двете страни на пътя. Начело на танковата колона беше командната машина. Ветрецът гънеше четири тънки антени, група офицери с кевларови каски се бяха събрали около командира си, разгънали карта върху боядисания в пустинен камуфлаж преден капак на джипа. Към върха на хълма заплашително кръжаха два израелски бойни хеликоптера. Над тях още по-заплашително се стрелкаха два изтребителя Ф-16, доставени от Съединените щати. Крилете им отразяваха скрилото се вече зад планината слънце.

Автобусът силно се друсаше, докато шофьорът сменяше предавките — трябваха му три опита, за да премине на ниска, и скоростната кутия с всеки следващ път издаваше по-силен шум. Когато колата рязко потегли напред, Ахмед се хвана за ръждивата си желязна седалка. Огромен облак черен дим блъвна от различните отвори на така наречения ауспух и се наслои върху олющената и ръждясала синя и бяла боя. Ахмед видя, че почти си е вкъщи.

— Ахмед! Добре дошъл! — топло го прегърна баща му. — Слънцето почти залезе. Идваш тъкмо навреме да ръководиш молитвата — прибави той и отстъпи назад, за да погледне сина си.

Ахмед прегърна майка си, братята и сестрите си и след като всички се измиха, Абдула ги изведе на терасата, където седемгодишните, но чисти постилки от овча кожа бяха обърнати в „киблата“ 31 31 Посоката, в която се молят мюсюлманите. — Б.пр. на Мека. Всеки ден, независимо къде се намираха и какво правеха, всички от рода Сартави съблюдаваха втория от петте стълба на исляма — молитвата „салат“. Всеки ден имаше пет молитви, определяни от положението на слънцето. Призори „фаджр“, след пладне „зур“, привечер „аср“. Непосредствено след залез-слънце „магриб“ и преди полунощ „иша“. Всички заедно изрекоха четирите „раки“ на молитвата към Бог.

„Аллах Акбар — Велик е Бог.

Бисмилах ир-рахман ир-рахим — В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния…“

Накрая, докато всички още бяха седнали, Ахмед произнесе първо наляво и после надясно:

— Асаламу аликум уа. Аллах да ви благослови с мир и благодат.