Ейдриън д'Аже - Свитъкът Омега

В Хамас го бяха обучили добре и жилавият млад Салим беше добър ученик. Тъмните му очи бяха ясни, лицето му не изразяваше никакви чувства, докато заедно с двамата си петнайсетгодишни съучастници монтираха минохвъргачката зад скалите на хълма над Деир Азун. На юг минарето на Мар’От ясно се очертаваше на фона на оранжевото небе, на изток над планинската Гилбоа се издигаше връх Ларкишуа. Той извади очукания компас от джоба си и взе координатите им. Работейки сръчно, Салим пренесе магнитната ориентация върху безценната си карта с мащаб 1:100 000 и отбеляза точното местонахождение на минохвъргачката. После извади също толкова очукан и скъпоценен бинокъл и огледа пътя, водещ към селото под тях. Скоро го насочи към една точка и го фокусира, за да получи възможно най-ясен образ. Нямаше как да не познае високата фигура на бригаден генерал Ерлих. Неведнъж му бяха показвали този човек. Генералът и неколцина негови офицери разглеждаха карта, разгъната върху предния капак на джип. Салим знаеше, че няма да им се открие по-изгодна възможност. Двете момчета бяха инсталирали минохвъргачката и нетърпеливо очакваха заповедите му. С бавно движение на ръката той им даде знак да запазят спокойствие, взе координатите на джипа и приблизително ориентира двуногата. После по-бавно изчисли обсега и посоката до целта и нагласи посоката и вертикалното насочване на самата минохвъргачка. Нямаше да има време за никакви корекции, тъй като това щеше да позволи на израелците да се прикрият. Четирите високоексплозивни мини бяха готови и той даде знак с палци нагоре за откриване на огън.

Трак. Трак. Трак. Трак. Мините една след друга бяха пуснати в цевта. Салим проследи с поглед малките черни форми на смъртта, които безшумно описаха дъги към целта си. След като ги изстреляха и без да чакат друга заповед, двете по-малки момчета бързо размонтираха тръбата и мерника от двуногата. Салим неподвижно наблюдаваше целта си с бинокъла. Четирите мини избухнаха от двете страни на пътя и на младежкото му лице се плъзна усмивка.

Смърт на израелците.

— Да се махаме оттук! Към съседния хълм. И се привеждайте! — прошепна той.

Сега ловците се бяха превърнали в преследвани.

Смърт на арабите.

— Часовниците сверени в седемнайсет петдесет и две. — Това бяха последните думи, произнесени от генерал Ерлих.

Първата мина със свистене падна само на двайсетина метра от него. В небето изригна червена пръст и един нажежен до бяло остър шрапнел откъсна голямо парче от черепа на израелския командир, изпръска джипа и офицерите му с кръв и плът и го уби на място. Друг шрапнел изтръгна портфейла от джоба на ризата му и го прати на десет метра оттам. Снимката на Мерилин и двете момчета вътре се покри с прах. Още три мини обсипаха израелските позиции, но войниците от 45-та мотопехотна бригада вече бяха залегнали в червената пръст на канавките отстрани на пътя и останалите жертви не бяха сериозни.

— Санитар! — Давид Левин, младият майор на генерал Ерлих знаеше, че е напразно и с убийствено изражение на лице извади компаса си, за да определи посоката на приглушените изстрели, които явно идваха от палестинска минохвъргачка. Той приклекна в канавката и повика първия хеликоптер „Кобра“. — Орлов поглед едно пет, тук осем девет нула. Координати три осем пет нула. Вражеска минохвъргачка в хълмовете югозападно оттук, приблизително на двеста метра, край!

— Орлов поглед едно пет, ясно. — Капитан Раанан Вайцман натисна щурвала и рязко зави.

Прочул се по време на виетнамската война, бойният вертолет „Кобра“ АХ-1Г имаше широчина едва метър: картечарят седеше отпред, а пилотът — на по-висока седалка зад него. Капитан Вайцман управляваше тази машина от десет месеца, но я чувстваше като продължение на ръкавиците си. Турбодвигателят Лайкоминг Т53-Л-703, хиляда и осемстотин конски сили, с вой въртеше витлата, с лекота порещи въздуха.

— Чу ли, Дан? — Две кратки изпиуквания по интеркома между пилота и картечаря показаха, че е чул, и Раанан продължи да поддържа посоката, докато другарят му приготви ракетите и трицевната двайсетмилиметрова картечница.

Подобно на разлютена оса със синя Давидова звезда в бял кръг, пясъчножълтата кобра разви скорост сто и трийсет възела. Капитан Вайцман насочи носа надолу и двамата с картечаря се вторачиха в далечните хълмове, докато на пътя под тях бойците от 45-та мотопехотна бригада се готвеха да отмъстят за смъртта на своя командир.

— Пипнахме ги! Север, северозапад, в подножието на второто било.