Ейдриън д'Аже - Свитъкът Омега

— Добър вечер, Хафиз — поздрави Давид стария пазач.

— А, вие ли сте, доктор Кауфман? Добър вечер, доктор Басети. — Хафиз докосна с пръсти фуражката си.

— Здравей, Хафиз — овладя гласа си Алегра.

— Искаш ли да погледнеш в куфарчето? — попита археологът.

Алегра за малко да ахне. Да не беше полудял?!

— Може да връщаме онези химикалки и кламери, нали се сещаш! — дяволито се ухили Давид.

— Не, няма нужда, доктор Кауфман. Извинявайте за безпокойството, но трябва да знаем кой е тук. Мислех, че ще присъствате на церемонията.

— Отиваме, Хафиз, само трябва да взема нещо от офиса — спокойно отвърна израелецът.

— Най-после шанс за мир. Не мога да повярвам — с топла усмивка рече старият палестинец и се запъти обратно към колата си.

— Помислих, че си се смахнал — подхвърли Алегра на път към хранилището.

— Съдбата помага на смелите — заяви Давид и метна черното парче плат върху охранителната камера. Той слезе от перваза под камерата и се насочи към вратата на хранилището.

След по-малко от час фрагментите от евангелието на Тома лежаха обратно в старото ковчеже от маслиново дърво върху няколко парченца хартия, които Давид бе прибавил за обем.

Изпълнили мисията си, двамата излязоха от подземието на музея, ала веднага разбраха, че се е случило нещо ужасно. Небето гъмжеше от вертолети, грохотът на роторите им разкъсваше нощта. Над Дамаската порта се стелеше димна завеса и из града отекваха пронизителни сирени.

— Не, Давид! — Алегра вдигна ръка към устата си.

— Ела — тихо рече той.

Войникът на контролно-пропускателния пункт размаха автомата си и Давид спря Онслоу.

— Не може… — Боецът го позна и млъкна. — Извинявайте, господине, на церемонията избухна бомба.

— Има ли някаква информация за жертви?

Младежът поклати глава.

Давид обърна ленд роувъра и се насочи към болницата „Хадаса“, минавайки зад една бясно носеща се линейка.

Когато стигнаха, линейката пред тях спря. От нея изскочиха двама санитари, други двама се втурнаха да ги посрещнат. На носилката лежеше дванайсет-тринайсетгодишно момиче. Главата му беше омотана с окървавен бинт и кръвта се стичаше по мъртвешки бледото му лице — животът му гаснеше. Претоварените дежурни лекари щяха да направят каквото могат, но щяха ли да успеят да спасят всички тези хора, които пристигаха като безкраен поток.

В целия този хаос Давид и Алегра накрая бяха посрещнати от дежурна сестра.

— А, доктор Кауфман. Не ви видях там. Извинявайте, че ви накарах да чакате.

— Няма нищо — любезно отвърна той. — Тук ли са родителите ми? Имате ли някаква информация?

— Един момент, доктор Кауфман. Ще повикам медицинския управител.

Алегра го хвана за ръка. И двамата знаеха, че в такъв момент възрастната сестра би повикала управителя само ако има лоши вести. Медицинският управител се появи и отведе Давид и Алегра в частна чакалня.

Лоренцо Петрони продължаваше да следи репортажа на Си Си Ен. Том Шуайкър отново се появи на екрана и кардиналът се наведе напред на стола си. Джорджо Феличи явно не беше успял да очисти журналиста, ала за момента повече го интересуваше участта на Донели и Басети.

— Трагедия, Джералдин. Насилието отново измести мира.

— А жертвите?

— Всички правителствени говорители заявяват, че премиерът Кауфман и жена му Мариан са в операционната и че лекарите се опитват да ги спасят. Смята се, че състоянието на палестинския президент Ахмед Сартави е сериозно, но стабилно. Той също е в болницата в Еин Карем, както и кардинал Донели.

— Някаква информация за състоянието на кардинала, Том?

— Колкото и да е чудно, твърди се, че неговите наранявания не са сериозни и състоянието му се определя като задоволително. Той се намираше най-далеч, когато избухна бомбата. Смята се, че експлозивите са били скрити в катедра, заменена малко преди началото на церемонията. По време на експлозията израелският премиер беше на катедрата.

— Никой ли не е поел отговорността?

— Отговорността още не е поела нито една терористична групировка, въпреки че според моите източници израелците в момента съсредоточават подозренията си върху брата на палестинския президент, Юсеф Сартави. Той е работил в „Кохатек“ — фирмата, осигуряваща подготовката и озвучаването на церемонията. Юсеф Сартави е загинал по време на експлозията и може би никога няма да узнаем до каква степен е бил замесен.

Кардинал Петрони рязко изключи телевизора. Устните му образуваха плътна безцветна линия. Джорджо Феличи беше поискал двайсет и пет милиона долара в аванс, които Петрони бе скрил като помощ от Ватиканската банка за Южна Америка, а все още нямаше никакъв резултат. Щеше да се наложи сицилианецът да дава много обяснения.