Ейдриън д'Аже - Свитъкът Омега

— Може и да не сте забелязали, госпожо Ръшмор, обаче не вие определяте какво да се излъчва в ефир по тоя канал, а аз — ледено я сряза Къркпатрик. Очите му бяха по-пронизващи от всякога. — Публиката има право да знае и ще го излъчим. Още сега. Шуайкър има ли копие? — обърна се към секретарката си той.

Тя утвърдително кимна, уплашена от гневната размяна на реплики.

В Йерусалим президентът Ахмед Сартави започваше своето обръщение.

— Задължен съм на далновидността и мъдростта на Негово Високопреосвещенство кардинал Джовани Донели и на моя приятел, премиера Кауфман.

Юсеф слушаше брат си, който подкрепи позицията за мирно съвместно съществуване като единствена алтернатива на убийствата. Ахмед настояваше Западът да застане зад мащабната далновидност на Йоси Кауфман и да осигури подкрепа и инвестиции за Близкоизточния икономически съюз. Наред с думите на Джовани за безплодността на това да убиеш брат си, тази реч събуди един отдавна забравен спомен, спомен за бране на маслини и мечти за бъдещето. Разкъсван от вътрешна борба и объркан, Юсеф извади ръка от джоба си.

— За Палестина и палестинците това ще означава равенство и справедливост — завърши президентът Сартави. — Палестина няма да бъде страна нито на безбожието, нито на религиозния фанатизъм, а държава, основаваща се на справедливост и свобода на избора. Бих искал да напомня на онези, които се опитват да наложат волята си на всички останали, че в страните, където екстремисти се опитват да наложат волята си, резултатите за исляма са катастрофални — заяви той, ясно предупреждение към войнстващите групировки. — Спомням си какво казва за насилието великият пророк Мохамед, мир Нему. Ще цитирам Корана за онези, които навярно не са запознати с него. „И спорете с хората на Писанието само по най-хубавия начин, но не и с онези от тях, които угнетяват, и кажете: «Вярваме в низпосланото на нас и в низпосланото на вас. Нашият Бог и вашият Бог е един и същ. Ние сме Нему отдадени».“

Когато овациите стихнаха, се изправи премиерът Йоси Кауфман.

— От дълги години съм голям приятел с кардинал Донели и съм му задължен за неговите напътствия, за прозорливостта и мъдростта му. Задължен съм и на своя приятел и съсед президента Ахмед Сартави за неговото водачество и търпение през тези последни няколко седмици. Това ми напомня за един ден преди няколко години, когато тримата бяхме за риба и кардинал Донели, тогава свещеник в селцето Мар’От, отбеляза, че в малката лодка седят християнин, евреин и мюсюлманин, а опасност заплашва единствено рибата.

Докато речта на Йоси набираше скорост, множеството схвана настроението и посланието, че най-после има истински шанс за мира.

— Спомням си и думите на друг израелец, премиера Голда Меир — продължи професорът. — Преди петдесетина години, в деня, когато Обединените нации признаха новата държава Израел, тя беше министър в първия кабинет на Давид Бен Гурион. Немного далеч оттук Голда Меир се обърна към публика, подобна на тази, и каза: „Това не е всичко, което сте искали. Не е всичко, което искахме ние, но нека продължим напред в дух на компромис и мир“. Също като тази вечер тогава израелците и палестинците бяха изправени пред съдбовен избор. Изборът да признаем силните страни и успехите на двете култури и правото да съществуваме мирно като добри съседи или решението да продължим да убиваме родните си деца, собствените си семейства. За съжаление навремето всички избрахме войната и оттогава се избиваме взаимно. Тази вечер ние избираме мира.

Юсеф Сартави слушаше високия изискан израелец и остана поразен от искреността на този премиер. Чудеше се дали този път израелците и техните американски поддръжници не говорят онова, което мислят — навярно този път имаше шанс палестинците да заживеят нормално. Навярно след всички тези години на омраза към израелците той можеше да започне да прощава. Навярно в края на краищата Ахмед е бил прав да тръгне по пътя на мира. Юсеф се обърна и погледът му попадна върху редиците от телевизори в контролната шатра. Репортажът по арабския канал прекъсна, заменен от предаване на живо от Си Си Ен.

— Още преди мирният договор да бъде подписан в Йерусалим, докато церемонията зад мен продължава, върху Белия дом се усилва натискът да се откаже от ангажимента за подкрепа на изтеглянето на еврейските заселници от земята, която поне по име днес е държавата Палестина.

Юсеф с разпалващ се гняв слушаше авторитетния репортаж на Том Шуайкър, дублиран на арабски. В долния край на екрана течаха субтитри.