Ейдриън д'Аже - Свитъкът Омега

— Еврейското лоби възразява парите на американските данъкоплатци да се използват за арабско развитие и призовава Съединените щати да продължат да осигуряват милиардите долари, нужни на Израел за военна техника, с която страната да се сражава срещу палестинските групировки на Западния бряг и в Ивицата Газа. Говорител на Белия дом заяви, че американското правителство е ангажирано с установяването на справедлив мир в Близкия изток, но отказа да коментира отпускането на огромна военна помощ, поискана от Израел.

— Ами еврейските заселници, Том? — попита Джералдин, като четеше от сценария, даден й от Даниъл.

— Има сведения — цитира източниците на своя нюйоркски шеф Шуайкър, — че Белият дом е под обстрел от страна на влиятелното еврейско лоби и християнската десница в Съединените щати да настои израелското правителство да остави заселниците на палестинска земя, особено на Западния бряг.

— Това ще подрие ли мирния договор, Том?

— По всяка вероятност да. Това означава само номинална палестинска държава. Всъщност държавата Палестина ще се състои от изолирани палестински градове и временни жилища, обсадени от десетки еврейски селища и пътища.

— Ами инвестициите в района?

— Въпреки подкрепата от европейските страни Съединените щати все още не са дали знак, че ще осигурят някакви финанси, но наблюдателите тук предполагат, че ако Америка не осигури сериозна подкрепа за мирния план Кауфман-Сартави, негодуванието срещу Запада просто ще се възроди.

— Благодаря за включването, Том. А сега се връщаме към самата мирна церемония.

Юсеф Сартави погледна израелския министър-председател, който приключваше речта си, и омразата му към неверниците и предателството на брат му отново се разгоря.

— Това е ново начало, но е само начало — каза Йоси. — Нито аз, нито президентът Сартави подценяваме трудностите по пътя пред нас. Ще има несъгласия. Когато преговаряхме за условията на този договор, от наша страна имаше хора, които твърдяха, че отстъпваме прекалено много. От страната на президента Сартави имаше други, според които Израел не даваше достатъчно. Изборът е ясен. За да се установи справедлив мир, трябва да има компромиси от двете страни.

Оглушал от ярост, Юсеф не чуваше нито дума. Не виждаше брат си, седнал между Мариан и Джовани. Виждаше само един президент, продал се на неверниците, който за пореден път проявяваше коварството си. Пресметливото хладнокръвие на Юсеф за пръв път отстъпи мястото си на емоциите. Забравяйки да въведе кода на мобифона на Том Шуайкър и без да изчака трите му цели да се съберат на масата, той предизвикателно вдигна юмрук.

— Слава на Аллах — извика Юсеф Сартави и натисна бутона на предавателя.

И умря, убеден, че си е спечелил място в рая.

Екипът в студиото на Си Си Ен смаяно зяпна апокалиптичния взрив, обгърнал официалната трибуна. Във въздуха полетяха части от човешки тела и столове. Цветовете на оркестъра и хора се пръснаха зад трибуната и по онова, което беше останало от публиката, се посипа дъжд от метал и стъкло. След силния кънтеж на експлозията над множеството се спусна зловеща тишина и се чуваше само пукотът на изолирани огньове и пращене на електричество. После започнаха виковете за помощ — плачеха деца, хората молеха своя бог за милост. Мъже и жени изгаряха живи, ранени се изправяха на крака и побягваха панически в опит да избягат от епицентъра на опустошението. Краката им стъпваха върху трупове и вледеняващият писък на раненото човечество се сливаше с острия вой на сирените. Конвои от линейки се носеха към касапницата при Дамаската порта. Семтексът и петте хиляди лагера, скрити в плоскостите на катедрата, бяха предизвикали пълен погром.

Кардинал Петрони невъзмутимо наблюдаваше предаваната от камерите сцена, която приличаше на бойно поле. Търсеше доказателства, че Донели и Басети са мъртви. Обективите улавяха отчаяните медицински работници, които бясно сновяха около официалната трибуна. Един от екипите дотича с носилка при линейката и кардиналът видя окървавеното тяло на Донели. Той мрачно се усмихна, после забеляза движение върху носилката. Патриархът на Венеция явно още не беше умрял и усмивката на Петрони се смени с гневно изръмжаване.

Телевизионните коментатори като онемели слушаха стърженето на метал по паваж, предизвестяващо появата на танкове. Въздухът се изпълни със заплашителния кънтеж на бойни хеликоптери. След толкова много години на практика, израелското командване моментално се беше задействало.