Ейдриън д'Аже - Свитъкът Омега

Четиримата най-висши членове на новата Либерална партия на справедливостта, сред които възрастният държавник и вицепремиер Гидеон Визел, мрачно влязоха в кабинета на медицинския управител и един по един изразиха съболезнованията си. Гидеон погледна колегите си, после Давид.

— Надявам се, не възразяваш, Давид, но проведохме неофициално заседание и имаме предложение за теб. — Старческите му очи отразяваха смесица от скръб и надежда за бъдещето.

Археологът кимна.

— Засега се пада на мен да поема премиерския пост. Опозиционните партии са готови да ме подкрепят и няма да настояват за оставка на правителството. Това ще осигури известна стабилност за момента. Аз бях съгласен с всичко, за което се бореше баща ти, но съм стар човек и повече съм свикнал да работя зад кулисите, отколкото пред прожекторите и камерите. Насрочихме заседание след един месец, което ще ни даде нужния период за траур и размисъл, но възнамеряваме да излезем на изборите с нова личност, която да замени баща ти като министър-председател на Израел. Ако се съди по реакцията на хората, с които имахме възможност да разговаряме, решението ще бъде единодушно.

След като делегацията ги остави сами в кабинета на медицинския управител, Алегра прегърна любимия си и дълго го притиска към себе си. Давид тихо заплака на рамото й.

— Двамата много ще ми липсват — промълви той.

Младата жена избърса очите му и Давид мрачно се усмихна.

— Благодаря. Нали разбираш, че животът ти повече няма да бъде същият?

— С теб съм до края, Давид. Никога не съм била по-сигурна в нещо — през сълзи отвърна тя.

— Е, медиите чакат. Нещо, с което се опасявам, че и двамата ще трябва да свикваме.

Доктор Давид Кауфман и доктор Алегра Басети заеха местата си до Гидеон Визел пред огромното множество от репортери, струпало се на главния вход на болницата. Пръв говори Давид, важен момент, който не остана незабелязан от израелската нация.

— С огромна скръб трябва да съобщя за кончината на моя баща, премиер-министъра на Израел, професор Йоси Кауфман, и майка ми Мариан, негова съпруга от дълги години — каза той и замълча за миг, за да възвърне самообладанието си. — Аз изгубих велик баща и прекрасна майка, а Израел изгуби двама от най-достойните си граждани. След съответния период от време членовете на Либералната партия на справедливостта ще се съберат, за да изберат нов ръководител на тази велика нация. Сега не е моментът за политически изявления, но това ще стане известно съвсем скоро и предпочитам да го чуете от мен. Помолиха ме да се кандидатирам и аз отговорих положително. Признателен съм за доверието и съчувствието, които бяха проявени към мен тази вечер, и се надявам, че след време ще заслужа доверието на целия израелски народ. Дотогава вицепремиерът Гидеон Визел, един изключително честен и мъдър човек, ще поеме ежедневното ръководство на правителството. Той се радва на нашата пълна лоялност и подкрепа. И накрая, настоявам за спокойни и хладнокръвни дебати, преди да направим каквито и да е изводи за това последно зверство. Известно ми е, както и на мнозина от вас, убеден съм, че в атентата е замесен братът на палестинския президент. Надявам се, че следствието ще хвърли повече светлина върху това, но що се отнася до палестинския президент, искам да знаете, че познавам Ахмед Сартави и споделям уважението на баща си към него и като ръководител, и като човек на мира. Надявам се, че ще можем да оставим тази трагедия зад гърба си и ще продължим напред, за да изпълним мечтата на баща ми за мир и благоденствие на двата велики народа.

Давид Кауфман имаше повече право от всеки друг израелец да иска възмездие и все пак настояваше за мир. Той щеше да ръководи страната със собствения си пример.

Алегра и Давид почукаха на вратата на Джовани на седмия етаж в огромната болница.

— Avanti! Avanti! — Той бе повдигнат на възглавници. Уморената му приветствена усмивка бързо угасна. — Много съжалявам, Давид. Да познавам родителите ти беше удоволствие и чест за мен.

— Благодаря, Джовани — мрачно се усмихна археологът.

— Баща ти така и не престана да ме удивлява. След всичко, което е преживял през Холокоста, той успя да използва този си опит по начин, който ще промени отношението към палестинците. Йоси беше реална надежда за мира.

— Надявам се, че и аз ще съм в състояние да направя същото. Той беше прекрасен пример за подражание.

— Как си? — загрижено попита Алегра.

— Добре съм — тъжно отвърна Джовани. — Явно още не ми е дошло времето.