Ейдриън д'Аже - Свитъкът Омега

— Той има ли достатъчно гласове, Том?

— Според доктрината изборът се извършва от Светия Дух, а не от колегията на кардиналите. Кардиналите са сто деветдесет и четирима, само сто и седемнайсет от които са под осемдесет и могат да бъдат избирани. Само двайсет и трима от тях са италианци. За да бъде избран италианец, той ще трябва да получи значителна част от техните гласове и гласовете на останалите от европейския блок, както и от още два блока, например африканския и централно- или южноамериканския. По време на конклава нито един кардинал няма право да излиза или да поддържа контакт с външния свят и всички телефони са изключени, освен един в стаята на шамбелана, който може да се използва в извънредни случаи. Дори прозорците са запечатани.

— Някакви неочаквани претенденти, Том?

— Според някои е време да имаме папа от Третия свят и наистина има един-двама изтъкнати кандидати, въпреки че изборът им сигурно ще бъде възпрепятстван от консерваторите. Има един друг италианец, чието име може би ще започне да се спряга, Джовани Донели, сегашният патриарх на Венеция. Той е много прогресивен и ще се хареса на либералите, обаче консерваторите най-вероятно категорично ще се противопоставят на избора му.

— И ако не успеят да се разберат?

— Това вече се е случвало в миналото, но преди да почине, папа Йоан Павел Втори въведе нов принцип. Ако никой кандидат не получи две трети от гласовете и ако продължи така до тридесетото гласуване, новият папа може да бъде избран с обикновено мнозинство.

— Това беше Том Шуайкър, нашият кореспондент от папския конклав в Рим. А сега към новините в страната…

Лоренцо Петрони даваше пищен прием за италианския и африканския блок в разкошния си апартамент отвъд Тибър, третия пореден прием за също толкова вечери. Плановете му се развиваха отлично. Последният препис на свитъка Омега беше заключен на сигурно място в специално помещение в Тайния архив или поне така си мислеше и Феличи продължаваше да е убеден, че в края на краищата и жената, и журналистът ще бъдат очистени. Петрони се грееше на сиянието на своето неизбежно могъщество. Въпреки че Донели се бе спасил от бомбения атентат в Йерусалим, държавният секретар вярваше, че с помощта на малтийския рицар в Ню Йорк ключовете на св. Петър ще станат негови, а щом се озовяха в джоба му, това щеше да сложи край на всякакви разследвания на Ватиканската банка. На другата вечер щеше да е ред на старите кардинали. Той щеше да използва събирането, за да признае уникалния принос на осемдесетгодишните към Светата църква. Ласкателството винаги помагаше.

— Естествено новият избирателен правилник на папата повдига някои интересни възможности, Агостино — любезно се обърна Петрони към кардинала на Луанда, Да Силва.

— Имаш ли предвид кандидат, Лоренцо?

— Изключително силен, Агостино, и въпреки че има множество подходящи африкански кандидати, моментът за това сигурно ще е следващия път. Но ние се нуждаем от кандидат, който да подкрепи каузата на Църквата в Африка, а на него ще му трябва добър държавен секретар. Като теб, Агостино. Шампанско? — Лоренцо Петрони стисна ръката на кардинал Да Силва и продължи към следващия си гост, кардинал Фиорели от италианския блок.

— Много се радвам да те видя, Виторио? Come stai?

— Molto bene, grazie. Ти за кого си, Лоренцо? — попита Виторио, по-наясно с политиката на конклава.

— Не бива да обсъждаме този въпрос и папата свърши прекрасна работа, но ще се радвам, ако за Църквата пак се грижи италианец. Човек, който може да подкрепи проверените и изпитани ценности.

Кардинал Фиорели се усмихна.

— Кого имаш предвид, Лоренцо?

— Никого конкретно, но избраникът трябва да има държавен секретар като теб, Виторио. Трудно е да се намери подходящ човек за този пост и малцина притежават твоите способности. Шампанско?

Докато слънцето залязваше над Тибър и Джовани се разхождаше във ватиканските градини и разговаряше със Светия Дух, кардинал Петрони пристъпи към следващия си гост, архиепископа на Париж.

— Естествено, новият избирателен правилник на папата, Жан-Пиер…

Ню Йорк

— Една минута, Джералдин.

Водещата на Си Си Ен зае поза и отпи глътка вода. С огромна изненада тя видя, че към нея се приближава Даниъл Къркпатрик. Материалът беше озаглавен „Гореща новина от Рим“.

— Не можем да излъчим това, Даниъл! — изсъска Джералдин. — В деня преди конклава!

— Двайсет секунди, Джералдин.

— Можем и ще го излъчим — ледено отсече Даниъл Къркпатрик. — Не си ти тази, която взима решенията, освен ако не искаш да намеря друг да чете следващата емисия. И всяка следваща емисия.