Ейдриън д'Аже - Свитъкът Омега

Йерусалим

Мариан си погледна часовника, вече не толкова спокойна.

— Чудя се защо се бавят Давид и Алегра — прошепна на Джовани тя.

— Ще дойдат — отвърна кардиналът. — Патрик ми предаде, че трябвало да се погрижат за нещо спешно. Музиката ти казва да не се безпокоиш — успокоително добави той.

— Великолепна е.

Джовани се усмихна.

— Бог е знаел какво върши, когато е дал палката на Леви Майер — заяви той, когато над Дамаската порта се разнесе ясният глас на Мишел Ортега, невероятно сопрано, една от най-великите в света.

Когато оркестърът и хорът стигнаха до финала, под усилващите се аплодисменти на седящите, както и на хилядите присъстващи на пътя за Наблус, премиерът Йоси Кауфман и президентът Ахмед Сартави влязоха през портата откъм Стария град и рамо до рамо се запътиха към местата си на трибуната.

— През сто и петдесетината хиляди години, откакто обитаваме тази планета, ние сме се сражавали и избивали едни други само за да свършим една война и да поведем друга — започна Джовани, когато аплодисментите стихнаха. — Понякога ми се струва, че изобщо не обръщаме внимание на уроците на историята, но днес съм тук, за да ви кажа, че зад мен виждате двама велики ръководители, които разбират безплодността от това да убиеш своя брат или сестра.

Юсеф потрепери, когато докосна малкия предавател, скрит в джоба му. От сенките на контролната шатра до трибуната, разположена отстрани на Дамаската порта, той се взираше в брат си, когото вече не познаваше. Двамата не бяха разговаряли от онзи съдбовен ден, когато бяха погребали семейството си.

— Тези войни често се водят в името на религия и култура — продължи венецианският патриарх. — Като християнин, мога да ви уверя, че Христос не е имал това предвид. Той не е мислил, че вярата и културата на един човек превъзхождат тези на друг и че всички трябва да се бием до смърт, за да го докажем. Пророкът Мохамед също е бил изключително търпим и справедлив човек. На него се приписват думите: „Ако желаеш на другите същото, което желаеш на себе си, стани мюсюлманин“, залегнали в основата на златното правило. За съжаление обаче мюсюлманинът често се изобразява в медиите като терорист или фанатик. Аз опознах истинския мюсюлманин като човек на мира и молитвата. Освен това имам честта да познавам много прекрасни хора от юдейската вяра — вяра, която наред с исляма и християнството споделя общ баща, Авраам. Ние често се държим като лошо семейство, спорим за неговия завет, за нещо, което смятаме, че ни принадлежи. Някои юдеи претендират, че Авраам е техен, настояват, че Божията благословия и тази земя са само за еврейския народ. Някои мюсюлмани претендират, че Авраам е пример само за исляма, а някои от моята религия смятат, че дадените на Авраам обещания са изпълнени едва от Христа. — Джовани се усмихна. — Авраам има основание да е смутен. — Сред древните стени отекна смях. — Подобно на всички добри бащи, Авраам е всичко това за всичките си деца. Твърде странен би бил онзи бог, който, след като е сътворил мюсюлманското дете в Багдад, християнското дете в Богота или еврейското дете в Берлин, ще се обърне и ще затвори портите на Царството небесно за две трети от тези деца, защото не са родени в правилната култура. — Джовани проявяваше присъщата си дързост в борбата си за мир и търпимост. Тези думи, знаеше той, щяха да бъдат посрещнати с тиха ярост във Ватикана, ала те означаваха смайващо публично признание от страна на един кардинал, че съществува повече от един път до Омегата, до вечността.

Юсеф Сартави го слушаше. Речта на този човек го остави скептичен, но и го трогна. Той за стотен път опипа предпазителя, инстинктивно вярвайки на този християнски духовник, което още повечето озадачаваше защо неверниците желаят смъртта му.

— Знам, че Авраам, Мохамед и Христос биха аплодирали този мирен договор като повратен момент в историята на цивилизацията — завърши Джовани. — Поврат от убийствата и кръвопролитията, поврат към търпимост и признаване на ценностите на различните култури и религии. Крачка към справедливостта и мира. — Когато прожекторите осветиха усмихнатия италиански кардинал, тълпата се изправи на крака с мощни овации.

Напрежението в новинарското студио на Си Си Ен в Ню Йорк растеше.

— Не можем да го пуснем, Даниъл! Това ще прекрати мирния процес още преди да е започнал! — разпалено заяви Джералдин. Тя гневно се взираше в шефа на отдел „Новини“ и се питаше откъде е толкова добре осведомен този отвратителен дребосък.