Саймън Бекет - Огнената диря

Почистих и превързах раните на Грейс, а Фрейзър записа показанията й. Той се бе върнал малко след като прибрахме Грейс в дома й и водеше след себе си цял конвой от коли. Страчън не беше съгласен да я разпитваме толкова скоро след случилото се, но аз го убедих, че за нея ще е по-добре, ако приключи по-бързо с това. Щеше да й се наложи да повтори всичко пред разследващите органи, когато най-после се появят, но междувременно беше добре да опише какво й се бе случило, докато всичко беше още прясно в паметта й. Бързият разпит не само щеше да й помогне да преодолее по-бързо психологичния шок, това важеше за всички жертви на насилие, но по-важното в случая беше, че състоянието й щеше да възпре грубото отношение на Фрейзър.

Не знам защо, но не мислех, че е най-чувствителният разпитващ на света.

Страчън върна дошлите да помогнат в издирването, след като им благодари разсеяно и ги увери, че състоянието на Грейс не е тежко. Лицата на всички бяха изопнати от гняв, в очите им се четеше страх. Въпреки че новината за смъртта на Дънкан все още беше тайна за тях, всички знаеха, че откритият в запустялата къща човек е бил убит. Това ги бе накарало да настръхнат. Но случилото се с госпожа Страчън влошаваше още повече нещата. Ако жертвата на убийството беше непозната за тях, то Грейс беше съпругата на благодетеля на Руна, уважавания и обичан Майкъл Страчън. Атаката срещу нея беше удар право в сърцето на малкото общество.

Кинрос и Гътри бяха сред дошлите доброволци за издирването. Преди да си тръгне, капитанът на ферибота заяви решително със зъл блясък в очите:

— Който и да го е направил, вече може да се смята за мъртъв. Само да го пипнем.

Прозвуча ми като клетва, затова не приех думите му за празни приказки. Емоциите ескалираха от ден на ден. Предвид чувствата му към Грейс, не се изненадах, че Камерън също бе дошъл да предложи услугите си. Той остана по-дълго от другите и упорито настояваше да я види с очите си. Дълго след като хората се разотидоха, протестите му продължаваха да се чуват през коридора до кухнята, където ме чакаха Броуди и Фрейзър, докато промивах раните на Грейс.

— Ако е ранена, трябва да я прегледам — гърмеше той отвън.

Гласът на Страчън изглеждаше непоколебим:

— Няма нужда. Дейвид е при нея.

— Кой, Хънтър ли? — изсъска през зъби Камерън. — При цялото ми уважение, Майкъл, ако някой трябва да се погрижи за Грейс, това съм аз, а не някакъв си бивш семеен лекар.

— Благодаря ти, но аз решавам кой да прегледа жена ми.

— Но, Майкъл…

— Казах не! — Последва напрегнато мълчание. После Страчън заговори отново, вече по-сдържано: — Прибирай се, Брус. Ако имам нужда от теб, ще ти се обадя.

— Създадох проблеми на всички — каза нещастно Грейс, когато външната врата се затвори. Тя понасяше стоически едноръките ми усилия да почистя и да сипя антисептик в раните й.

— Човекът просто иска да помогне с нещо — казах, докато попивах с памук около раната. — Съжалявам, ако ви боли.

Оставих я за малко при Броуди и Фрейзър, излязох от кухнята и пресрещнах Страчън в широкия коридор.

— Чух какво каза Камерън — казах аз. — Той е прав. Има повече опит с раните.

Събитията от последните часове явно не му се отразяваха добре. Вече се бе успокоил, но изваяните му черти се бяха изострили и лицето му бе изгубило част от жизнеността си.

— Сигурен съм, че можеш да се справиш с една превръзка — каза уморено той.

— Но той е медицинската сестра…

— Засега — стисна устни Страчън.

Аз замълчах. Той погледна към вратата на кухнята и сниши глас:

— Сигурно си забелязал как гледа Грейс, кучият му син. Преди го търпях, защото го смятах за безобиден. Но след случилото се…

Бях забелязал и се чудех как ли приема чувствата на Камерън към жена му. Сега вече знаех.

— Нали не мислиш, че той я е нападнал? — попитах скептично.

— Все някой го е направил — избухна той, но бързо утихна. — Не, не казвам, че е Брус. Просто… точно сега не искам да го виждам около нея. — Той се усмихна леко засрамено и каза: — Хайде да влезем. Другите ще си помислят, че заговорничим.

Влязохме в кухнята при останалите. Фрейзър чакаше с бележник и химикалка в ръце, а Броуди се взираше намръщено в изстиващата чаша чай пред себе си. От момента, в който бяхме влезли отново в къщата, старият инспектор беше необичайно тих и с удоволствие бе оставил на Фрейзър да зададе по-голямата част от въпросите.

Страчън седна до Грейс и сложи ръцете й в своите. Нито една от раните й не беше сериозна, повечето бяха драскотини и ожулвания. Най-зле изглеждаше моравото петно на лицето, където беше ударена. Беше на дясната й буза, което означаваше, че нападателят беше левичар.