Саймън Бекет - Огнената диря

— Наистина не пия. Но днес ще наруша правилото. — Той наля по един пръст в чашите и ми подаде едната. — Slainte.

Уискито имаше вкус на торф, беше силно, но меко. Страчън отпи и се закашля.

— Боже! Какво ще кажеш, хубаво ли е? — попита с насълзени очи.

— Много хубаво дори.

— Радвам се.

И отпи втори път.

— Съветвам те да си легнеш по-рано — казах аз. — Днес ти се насъбра доста.

— Ще се оправя.

Но думите му не успяха да прикрият изписаното по лицето му изтощение. Той облегна глава назад и сложи почти празната чаша на гърдите си.

— Баща ми казваше, че човек трябва да се пази от онези неща, които не може да види — каза той и се усмихна накриво. — Сега разбирам какво е искал да каже. Тъкмо си мислиш, че най-после си уредил живота си, и изведнъж — бум! Случва ти се нещо, което никога не си очаквал.

— Животът е такъв. Не можеш да предвидиш всичко.

— Вероятно не. — Загледа се в чашата си. Стори ми се, че е на път да сподели истинската причина, поради която ме бе помолил да остана.

— Това нападение… дали Грейс ще го преодолее? Нямам предвид чисто физически. Мислиш ли, че ще има някакви… как да кажа… последствия върху психиката й?

Подбрах внимателно думите си:

— Не съм психолог. Но мога да кажа, че тя се справя доста добре, поне дотук. И ми се струва, че е издръжлива по природа.

Но той все още изглеждаше разтревожен.

— Надявам се, че не грешиш. Просто… преди няколко години тя преживя сериозен срив. Беше бременна и пометна. Появиха се усложнения. Лекарите казаха, че повече няма да може да има деца. Това беше жесток удар за нея.

— Много съжалявам. — Спомних си за копнежа в погледа й, когато говореше вчера за децата. И колко много обичаше работата си в училището! „Горката Грейс. И горкият Страчън“, си помислих тъжно. Бях завиждал на връзката им, забравяйки, че здравето и блясъкът не могат да заменят щастието от децата.

— Мислили ли сте някога да си осиновите дете?

Страчън поклати рязко глава и отпи от уискито си.

— Това не е решение за нас. Но нещата се подобриха. Напуснахме Южна Африка и пътувахме дълго. Искахме ново начало. Затова се установихме тук. Руна беше за нас убежище. Място, където можехме да се чувстваме защитени и щастливи. Тя беше добре тук. Но ето какво се случи.

— Островът е малък. Който го е направил, не може да избяга далече.

— Сигурно е така. Но Руна вече никога няма да е безопасното място, за което си мечтаехме. Страх ме е, че това ще се отрази на Грейс.

Усетих, че започва леко да заваля думите. Комбинацията от умората и алкохола си казваше думата. Той пресуши чашата си и се пресегна за бутилката.

— Още по едно?

— Не, благодаря.

Реших, че ще е по-добре да си тръгна. Той трябваше да е с жена си, не да рони пиянски сълзи на рамото ми. Освен това шофирането с една ръка щеше да е достатъчно трудно и без втората чаша.

Но преди да кажа каквото и да било, някой почука на външната врата. Страчън се намръщи и остави бутилката на масата.

— Кой, по дяволите, ме търси по това време? Ако е Брус Камерън… — Той стана, залитна и ми се усмихна. — Сега си спомних защо не пия.

— Ако искаш, мога аз да погледна кой е — предложих.

— Не, аз ще отворя.

Но не възрази, когато излязох с него в коридора. Събитията през последните няколко дни се отразяваха зле върху всички нас. Той отвори вратата и аз надникнах зад него. Отдъхнах си, когато познах червеното палто на Маги Касиди. Чак сега осъзнах колко напрегнат съм бил.

Но Страчън не се зарадва на появата й.

— Какво искаш? — попита я грубо, без да я покани.

Дъждът и вятърът нахлуха в коридора, но Маги остана на прага. Сърцевидното й лице изглеждаше съвсем мъничко под качулката на огромното палто. Тя ме погледна крадешком, но веднага върна поглед на Страчън.

— Извинявайте, че ви безпокоя, но сега разбрах какво се е случило. Исках да разбера как е съпругата ви.

— Няма какво да ти кажем, ако си дошла за новини.

Тя поклати енергично глава.

— Не, аз… донесох ви това. — Тя му поднесе покрита с кърпа купа. — Пилешка супа. Специалитетът на баба.

Страчън явно не бе очаквал подобен жест.

— Ами… благодаря.

Маги се усмихна срамежливо и остана с протегната ръка. Усмивката й ми напомни на онази, с която се опита да ме преметне, че е писателка, докато пътувахме насам, и изведнъж разбрах какво ще се случи след малко. Отворих уста да предупредя Страчън, но той вече протягаше ръка към купата. В същия момент тя се изплъзна от ръцете й и се разби в пода. Течността и парченцата от супата се разпиляха из целия коридор.