Саймън Бекет - Огнената диря

— Господи, много съжалявам… — запелтечи тя. Бръкна в джоба си и затърси кърпа или салфетка, като старателно избягваше погледа ми. Парченцата от пилето полепнаха по края на палтото й и по дрехите на Страчън.

— Остави, няма значение.

— Не, моля ви, нека да почистя…

Лицето й стана червено почти колкото палтото, но аз не бях сигурен, че е заради случилото се, или защото усещаше погледа ми. Страчън хвана ръцете й, когато тя започна да търка без никакъв успех петната по ризата му.

— Майкъл? Чух, че нещо се счупи.

Грейс слезе по стълбата, увита в дебел бял хавлиен халат. Косата й беше вдигната в хлабав кок, краищата й все още бяха влажни.

Страчън избута ядосано Маги назад и отстъпи навътре.

— Всичко е наред, скъпа. — Той направи жест към бъркотията по пода и каза язвително: — Ето, госпожица Касиди тъкмо ти донесе супа от пиле.

— Виждам — усмихна се вяло Грейс. — Не я дръж навън, моля те! Покани я да влезе.

— Всъщност тя тъкмо си тръгваше.

— Не ставай глупав. Нека се стопли, след като е изминала целия път дотук.

Страчън се отдръпна и с нежелание пропусна неканената гостенка да влезе. Докато затваряше вратата след нея, Маги най-после благоволи да отбележи присъствието ми.

— Здравейте, доктор Хънтър — погледна ме невинно тя и побърза да се обърне към Грейс: — Много съжалявам, госпожо Страчън. Не исках да ви безпокоя.

— Няма нищо. Влезте в кухнята, докато почистя тук. Майкъл, скъпи, защо не се погрижиш за палтото на Маги? В килера има гъба, лесно ще го почистиш.

— Моля ви, нека помогна поне с пода — нададе глас на протест Маги, опитвайки се да игнорира ехидната ми усмивка.

— Глупости. Майкъл ще се погрижи за всичко. Нали, Майкъл?

— Разбира се — каза вдървено Страчън.

Маги съблече палтото си и му го подаде. Без него изглеждаше съвсем дребничка, но енергията й изпълни стаята.

Тя влезе в кухнята, без да ме удостои с поглед. Грейс напълни чайника с вода.

— Много ми е неприятно, че ви създадох толкова грижи — звънна гласчето на Маги. — Особено след всичко, което ви се случи днес. Да бъдете нападната посред бял ден… сигурно е било ужасно за вас.

Беше време да се намеся:

— Грейс, ти наистина трябва да си почиваш. Ние с Маги ще си правим компания, докато дойде Страчън. Нали, Маги?

Тя ме изгледа кръвнишки.

— Ами…

— Всъщност наистина се чувствам малко изморена — каза Грейс. Вгледах се в нея и видях, че е силно пребледняла. Едва успя да ми се усмихне. — Дейвид, надявам се, че нямаш нищо против да останеш с Маги за малко. Аз ще погледна дали Майкъл няма нужда от помощ и после ще си легна.

Уверих я, че нямам нищо против. Маги изчака Грейс да излезе от стаята и ме погледна ядосано.

— Да му се не види! Видяхте ли какво направихте?

Не отговорих. Отидох до мивката и откъснах малко хартия от кухненското руло.

— Имаш супа по дънките — казах и й подадох хартията. Докато гледах как почиства дънките, попитах: — Баба ти да не се казва случайно „Кембъл“?

— Кембъл ли? Не, тя е Касиди като…

Изведнъж се усети и лицето й помръкна.

— Докато бях студент, се изхранвах със супите „Кембъл“ — казах аз. — Пилешката крем супа ми беше любимата. Вкусът й е незабравим.

— Добре де, не я направи баба. И какво от това? Все пак е жест.

Защитата й беше слабичка, но преди да я сдъвча, чухме Грейс да пищи. Веднага изтичах в коридора. Страчън беше отворил вратата и се взираше в сумрака отвън, а Грейс стоеше с ръце, свити пред гърдите си, и трепереше.

— Всичко е наред, Дейвид. Фалшива тревога — обърна се той към мен.

Грейс избърса очите си и ми се усмихна с треперещи устни.

— Съжалявам. Стряскам се дори от сянката си.

— Мога ли да направя нещо за вас?

Страчън затвори вратата, отиде при жена си и сложи ръка на раменете й.

— Не, благодаря. Ще дойда при вас след минутка.

— Ние тъкмо си тръгвахме — казах аз. — Маги предложи да ме откара до хотела. Нали, Маги?

Тя успя да разтегли устни в усмивка.

— Да. Аз съм личното му такси напоследък.

Никой от нас не направи коментар. Страчън придружи Грейс до втория етаж, после донесе палтото на Маги от килера. Мократа гъба беше оставила тъмни петна по червения плат на местата, където преди имаше супа.

— Благодаря — каза тихо Маги. Погледна към парчетата от порцелановата купа сред мазните локви и измърмори: — Съжалявам за бъркотията. И много се радвам, че жена ви е добре.

Страчън й кимна студено и побърза да затвори след нас. Докато бързахме към минито, привели глави срещу вятъра и дъжда, забелязах, че навън вече се стъмваше. В колата беше горещо като в пещ и аз се сетих, че парното й работеше само на максимум. Но това беше най-малкото й провинение. Влязох вътре, затръшнах вратата и я погледнах ядосано.