Саймън Бекет - Огнената диря

— Баща ти тук ли е? — попита го Броуди.

Хлапакът поклати глава, без да поглежда към нас.

— Къде е?

Той пристъпи неловко от крак на крак и притвори вратата, докато остана само една тясна ивица от лицето му.

— Долу при лодките — смънка. — В работилницата.

И веднага затвори вратата.

Ние се върнахме при колата. Пристанището едва удържаше под напора на огромните вълни и подскачащите върху тях лодки. Завързаният за кея ферибот се мяташе и дърпаше като подивяло животно. Морето беснееше и разпенените вълни биеха по вълнолома с не по-малка сила от дъжда.

Фрейзър подкара надолу към ръждясалата барака на брега, откъдето бях минал вчера на път за Броуди. Тя беше разположена близо до подножието на високите скали, които ограждаха пристанището и представляваха естествена защита в такива дни.

— Работилницата е обществена — обясни ми Броуди, когато слязохме от колата и забързахме натам, борейки се с ураганния вятър. — Всички я поддържат, с каквото могат, а при нужда всеки идва тук и я ползва.

— Това ли е лодката на Гътри? — посочих към повдигнатото на трупчета рибарско корито, което бях забелязал онзи ден. Отблизо можеше да се види, че състоянието му е по-лошо, отколкото си мислех. Половината от дъските по корпуса липсваха, придавайки му вид на скелет на отдавна изчезнало праисторическо животно.

— Да. Все се заканва да я пусне отново в морето, но не изглежда да се е забързал — поклати скептично глава той. — Предпочита да харчи парите си в бара.

Заобиколихме струпаните строителни материали пред работилницата и влязохме. Вятърът блъскаше незатворената врата с такава сила, че имах чувството, че всеки момент ще я отскубне от пантите й. Вътре беше горещо и задушно. Въздухът тежеше от миризмата на машинно масло и дървени стърготини. По пода се търкаляха стружки, капки от припой и всякакви дървени изрезки. Стените бяха покрити с рафтове, пълни с почернели от мръсотия инструменти. От радиото се носеше нежна мелодия и се мъчеше да се пребори с буботенето на генератора.

В помещението имаше петима или шестима мъже. Гътри и един по-дребен мъж бяха приклекнали до пръснатите по пода части на разглобен двигател. Кинрос и останалите играеха карти на стара пластмасова маса, по която имаше наполовина изпити чаши с чай. Една ламарина с подгънати нагоре краища служеше за пепелник и вече преливаше от фасове.

Щом влязохме, всички оставиха заниманията си и впериха погледи в нас. Не можеха да се нарекат враждебни, но не бяха и дружелюбни. Мъжете ни гледаха мълчаливо и чакаха.

Броуди спря пред Кинрос и каза:

— Може ли да поговорим за момент, Йън?

Кинрос сви рамене.

— Не съм те спрял.

— Разговорът е личен.

— Тук не сме на площада, нали?

Той извади кесия с тютюн и бръкна в нея с омазнените си от маслото пръсти.

Броуди се предаде.

— Трябва да използваме радиовръзката на ферибота.

Кинрос мина с върха на езика си по ръба на листа, сви умело цигарата и кимна към Фрейзър.

— Какво е станало с полицейските? Да не би началниците ви да пестят от апаратите?

Сержантът го изгледа, но не отговори.

Кинрос извади парченце тютюн от устата си.

— Скапаха се, нали?

Сержантът задиша тежко като разярен бик и отговори през зъби:

— Да. А сега ще бъдеш ли…

— Молим те за помощ — прекъсна го бързо Броуди и постави предупредително ръка на рамото на Фрейзър. — Трябва да се свържем със сушата. Важно е, иначе не бихме те безпокоили.

Кинрос запали цигарата си, без да бърза. Угаси клечката и я хвърли в препълнения пепелник, после погледна Броуди през кълбо от синкав дим.

— Може да опитате, но не знам дали ще ви свърши работа.

— Какво значи това? — извика Фрейзър.

— Няма да може да достигне до сушата. Радиостанцията е високочестотна. Трябва да имате пряка видимост, а скалите блокират сигнала към сушата.

— А ако трябва да изпратим сигнал за тревога? — попита невярващо Броуди.

Кинрос сви рамене.

— Ако сте в пристанището, нямате нужда от това.

Фрейзър вече свиваше юмруци.

— Тогава изведи шибаната лодка в морето, за да можем да се свържем.

— Ако искаш да излезеш в морето в това време, моля. Но не и с моя ферибот.

Броуди потърка основата на носа си.

— Какво е положението с другите лодки?

— Всички са със същата връзка.

— Може да пробвате на яхтата на господин Страчън — предложи един от играчите.

Гътри се засмя.

— Да, там със сигурност ще намерите връзка, дори и задникът на яхтата е оборудван.