Саймън Бекет - Огнената диря

— Ще им кажеш, че е бил убит — рече грубо Броуди. — Ще им кажеш, че на острова има убиец и той се разхожда на свобода. И ще им кажеш, че ако Уолъс бе изпратил екип на местопрестъплението, твоят двайсет и една годишен полицай щеше още да е жив.

Вълнението му беше силно. Всички знаехме какво се крие зад него: ако Фрейзър не се бе изпуснал, че жената е била убита, убиецът нямаше да се подплаши и да се задейства. Но сега нямаше смисъл да търсим вина. Достатъчно беше човек да погледне Фрейзър, за да разбере, че и без това страда достатъчно.

— Успокой се — казах на Броуди.

Той пое дълбоко въздух, после кимна, възвърнал отново самообладанието си.

— Трябва да се обадим в управлението и да ги информираме за станалото. Това вече не е обикновено убийство от частен характер.

Сержантът извади радиостанцията със зачервени очи и натисна бутона за съответния номер. Заслуша се, после набра отново.

— Хайде! Хайде!

— Какво става? — попита Броуди.

— Не работи.

— Как така не работи? Нали снощи му се обади?

— Но сега няма сигнал — извика Фрейзър. — Мислех, че само апаратът на Дънкан се е прецакал, но не мога да се свържа с никого. Ето, виж сам.

Той подаде радиостанцията на Броуди. Инспекторът я взе и набра номера. Сложи апарата на ухото си, но почти веднага го върна на сержанта.

— Да опитаме онзи в колата.

Апаратът в колата използваше същата дигитална система като подвижните радиостанции. Без да иска разрешение, Броуди набра номера оттам и след малко поклати глава.

— Същата работа. Може вятърът да е отнесъл антената. Ако е така, значи всички комуникационни мрежи на острова са извън строя.

Вгледах се в брулената от вятъра пустош около нас. Спусналите се над острова черни облаци сякаш ни откъснаха напълно от останалия свят.

— Какво можем да направим при това положение? — обърнах се към Броуди.

Но той също изглеждаше отчаян.

— Ще продължаваме да опитваме. Рано или късно ще свържат радиостанциите или надземните линии.

— Но какво ще стане дотогава?

Той обърна мокрото си от дъжда лице към караваната и сви устни.

— Дотогава сме оставени сами на себе си.

Предложих да остана в крофта, докато Броуди и Фрейзър отидат до селото и намерят чук и колчета. Трябваше да оградим караваната, но от полицейската лента беше останало съвсем малко, недостатъчно за сравнително голямото място. Нямаше смисъл да местим тялото на Дънкан, дори и да бе останало нещо от него. При останките на Джанис Доналдсън просто нямахме друг избор, но тук нещата бяха различни. Това означаваше да оставим караваната и зловещото й съдържание на природните стихии, но въпреки истериите на Фрейзър този път бях твърдо решен да запазя мястото на престъплението във вида, в който го бяхме намерили.

Никой от нас не се съмняваше, че това е местопрестъпление. Някой бе подпалил караваната нарочно, както бе направил и с клиниката. Но за разлика от мен Дънкан не бе успял да избяга.

Преди да тръгнем, с Броуди останахме на пътеката, изложени на яростните пориви на вятъра, а Фрейзър опита отново да се свърже с управлението. Времето се влошаваше все повече. Дъждовните капки падаха като оловни куршуми, стичаха се по качулката ми на блестящи вадички и образуваха развълнувани езерца сред огъналите се от вятъра треви.

Но нищо не можеше да разнесе вонята на изгоряло, нито жестокия факт, че едно момче лежеше мъртво в пепелта. Тази мисъл витаеше в главите и на тримата и от нея леденият въздух ставаше още по-студен.

— Как мислиш, дали е станало преди подпалването на центъра или след това? — попитах аз.

Броуди огледа замислено почернелите останки от микробуса.

— Според мен е било преди това. Вижда ми се по-логично да е подпалил караваната, после да е дошъл в селото да унищожи и клиниката. Няма смисъл да започва с пожар, който би привлякъл вниманието на цялото село, докато той тича насам.

Изведнъж се ядосах от безсмислието на всичко това.

— Но защо го е направил? Вече бяхме преместили останките в клиниката. Защо ги е оставил тук седмици наред, а сега се втурва да ги унищожава? Не виждам смисъла.

Броуди въздъхна и изтри дъжда от лицето си.

— Не е задължително да има някакъв смисъл. Който го е направил, е бил обхванат от паника. Вече знае, че е направил грешка, като е оставил тялото тук, и сега се стреми да я поправи. Решава да унищожи всичко, което може да го свърже с престъплението. Дори ако това означава да убие отново.