Саймън Бекет - Огнената диря

— Сега пък какво? — отново се изнерви Фрейзър.

Броуди замълча, просто следеше действията ми.

— Искам да проверя нещо.

Казах си, че вероятно си губя времето, но продължих да оглеждам останките на мястото, където преди се издигаше задната стена. Нещо задържа погледа ми. Наведох се, изчистих пепелта и пред мен се откри точно това, което очаквах да намеря.

На овъгленото дърво блестяха малки метални пластини. Гледката ме накара да изтръпна. Бях работил на много опожарени места и знаех добре какво означава това.

Пожарът не бе избухнал случайно.

През главата ми мина още по-страшна вероятност, за която не се бях сетил досега.

„Боже мой! Не и това!“

Веднага се върнах при Броуди и Фрейзър, знаех, че трябва да се действа на мига. Но в същия момент чух приближаваща кола и видях стария миникупър на Маги Касиди да се задава по пътя срещу нас.

Винаги избираше най-неподходящия момент за появата си. Маги спря и слезе от колата, голямото й червено палто я правеше още по-дребна, отколкото беше.

— Добро утро, господа — поздрави бодро тя. — Чух, че някой си е правил барбекю тази нощ.

Фрейзър вече бе тръгнал към нея.

— Това преминава всички граници! Връщай се веднага в колата!

Вятърът уви палтото й като пашкул около нея. Тя извади диктофона от джоба си и го насочи като щит към сержанта. По лицето й се виждаше, че е нервна, но правеше всичко по силите си, за да го прикрие.

— И защо, ако смея да запитам?

— Защото аз казвам така.

Тя поклати глава, изигравайки съжаление.

— Съжалявам, но няма да стане. Снощи проспах цялата веселба. Нямам намерение да пропусна и днешното шоу. Но ако ми кажете две думи, например дали вече се води разследване за убийство и как мислите, че е започнал пожарът, след това с удоволствие ще ви оставя на мира.

Фрейзър стисна юмруци и я изгледа с такава омраза, че се разтревожих да не направи някоя глупост.

Маги ми се усмихна.

— Ами вие, доктор Хънтър? Има ли някаква вероятност…

— Трябва да поговорим.

Не знам кой се изненада повече: тя или Фрейзър.

— На нея ли говорите?

Потърсих с поглед помощ от Броуди.

— Остави го да говори с нея — каза тихо той.

— Какво? Сигурно се шегувате. Тя е…

— Просто се отдръпни.

Сега вече говореше инспекторът Броуди. На Фрейзър не му хареса, но се предаде.

— Добре де, правете каквото искате — изсъска през зъби той и тръгна към роувъра.

— Не го пускай да си отиде — предупредих Броуди. — Ще ни трябва кола.

Маги ме гледаше с недоверие, сякаш подозираше, че й готвя някакъв номер.

— Имам нужда от помощта ти — казах, хванах ръката й и я поведох към минито. — Сега ние ще се качим в нашата кола, а ти трябва да ми обещаеш, че няма да тръгнеш след нас.

Тя ме изгледа, сякаш си имаше работа с луд.

— Какво е това, да не би…

— Изслушай ме, моля те! — казах бързо. Вече бяхме изгубили достатъчно време. — Знам, че искаш история за първа страница, и ти обещавам, че ще я имаш. Но в момента искам да ни оставиш на мира.

Подозрителната й усмивка се стопи.

— Нещата вървят на зле, нали?

— Надявам се, че не са чак толкова зле. Но могат да станат, ако не побързаме.

Вятърът закри лицето й с кичур коса, докато очите й се взираха в моите. Тя го отмахна и кимна.

— Добре. Но искам статия за първа страница, ясно?

Върнах се при Броуди и Фрейзър, които ме чакаха до роувъра, а тя се качи в колата си.

— Какво й казахте? — зачуди се Фрейзър, когато тя потегли.

— Няма значение. Говори ли с Дънкан тази сутрин?

— Дънкан ли? Не, не още — мина изведнъж в отбрана той. — Той също не се е обаждал и понеже мислех по-късно да му занеса закуска…

— Потърси го сега.

— Сега ли? Защо, какво…

— Потърси го.

Той ме изгледа намусено, но извади радиостанцията.

— Не мога да се свържа — намръщи се след миг.

— Добре, влизай в колата. Отиваме при него.

Броуди ни гледаше с тревога, но не каза нищо, докато не се качихме в колата и Фрейзър пое към запустялата къща.

— Какво става? Какво откри? — запита ме най-после той.

Загледах се тревожно през предното стъкло, оглеждайки сивото небе над нас.

— Проверих жиците в културния център. Ако пожарът е причинен от късо съединение, искрата нямаше да има силата да разтопи покритието им. Но отзад има една област, където жиците са оголени.

— Е, и? — попита нетърпеливо Фрейзър.

— Това означава, че там огънят е бил по-силен — каза бавно Броуди. — Господи!

Фрейзър удари по волана.

— Някой ще ми обясни ли какво става тук, мамка му?