Саймън Бекет - Огнената диря

— Жалко, че не е огнеупорно, а само водоустойчиво.

Огледах стопената изкуствена материя на качулката и раменете. По болките можех да се обзаложа, че кожата ми е в същото състояние, но не беше нещо сериозно.

— Какво да се прави — въздъхнах аз.

След няколко минути Броуди се върна с Фрейзър, който закопчаваше ризата си зад него. Дъхът му вонеше на уиски.

— Няма да му хареса — предупреди ме той, когато го помолих да се обади на Уолъс.

Беше прав. Но гневът на инспектора се уталожи донякъде, когато му съобщих, че съм идентифицирал жертвата. Исках да попитам кога да ги очакваме на острова, но връзката беше ужасна. Прекъсваше често, а през останалото време гласът му заглъхваше и се усилваше в зависимост от силата на пращенето.

— Добре… да… утре — успях да чуя.

— Съвременни технологии — изсумтя Броуди, когато приключих разговора. — Заместиха старите аналогови радиостанции с цифрови, но те се смесват с мрежите на мобилните телефони. Има ли проблем с мобилната мрежа, отиваш на кино.

Фрейзър измърмори нещо за оглед на културния център, но нямаше никакъв смисъл да ходим там, преди пожарът да бъде потушен напълно. След като ме разпита накратко, той се извини и отиде да си легне. Елън бе излязла дискретно от стаята, когато се свързах с Уолъс, но сега се върна и убеди Броуди, че е време и той да поспи.

— Хайде, тръгвай и право в леглото. Не изглеждаш по-добре от Дейвид.

Беше права. Лицето на бившия инспектор беше измъчено и уморено. Но успя да й се усмихне.

— Не съм сигурен кой ще заспи пръв. Сигурно аз. Денят беше дълъг и изтощителен.

— И утре ни чака още един — отвърнах аз.

— Да — каза с въздишка той. Но нито за миг не се усъмних, че ще бъде на точното място и в точното време.

Той си тръгна, Елън напълни леген с топла вода, а после донесе памук и антисептик.

— Хайде да те почистим.

— Мога да се справя и сам — отвърнах.

— Сигурна съм, че можеш, но няма да ти позволя. — Тя започна с драскотините и раните по лицето ми. — Не се тревожи. Преди да пристигне Брус Камерън, тук аз бях неофициалната медицинска сестра.

Вятърът отвън продължаваше да вилнее. Докато работеше, между нас настъпи уютна тишина. Запитах се какво ли правеше на този затънтен остров една млада жена, самотна майка като нея. Сигурно не беше лесно да си изкарваш прехраната по този начин. Броуди ми бе казал, че е срещнала бащата на Ана във вътрешността, но той явно я бе изоставил. И Елън се бе върнала на острова. Дали защото й харесваше усамотеният живот тук, или защото искаше да избяга от нещо, което се бе случило там?

Спомних си за мъжа, с когото бе разговаряла в кухнята по-рано днес и който я бе оставил обляна в сълзи. Не вярвах в Руна да има много самотни мъже на нейната възраст, така че не можех да не си извадя някакви заключения относно причината да пази връзката им в тайна.

Но, от друга страна, какво ли разбирах аз? Ако в главата ми имаше и капчица здрав разум, сега щях да съм вкъщи с Джени, а не да треперя за живота си. Исках да чуя гласа й и съжалих, че не използвах радиостанцията на Фрейзър, когато имах възможност за това. Какво ли правеше сега? Тревожеше ли се за мен? Вероятно да. „Не трябваше да поемаш този ангажимент“, сгълчах се наум. Какво, по дяволите, търсех на този пуст остров на километри от всяко цивилизовано място, където за малко не умрях от студ, а после щях да изгоря, вместо да живея собствения си живот?

Но това беше моят живот, осъзнах в миг на просветление. Това беше моята работа. Това бях аз. И ако Джени не можеше да се примири с нея, какво щяхме да правим тогава?

Гласът на Елън ме върна в действителността.

— Истина ли е това, което говорят хората? За трупа?

— Какво говорят хората? — попитах на свой ред.

Тя наръси внимателно първата рана с антисептик.

— Че е било убийство.

След като Фрейзър вече бе хвърлил бомбата, не виждах защо да не потвърдя това, което всички знаеха. Но въпреки това не исках да говоря за работата си, дори и с Елън.

— Няма нищо — побърза да каже тя. — Знам, че не бива да питам. Просто не мога да повярвам, че подобно нещо може да се случи тук. Днес всички в бара говореха само за това. Никой не може да се сети коя може да е жертвата, нито да приеме, че убиецът може да е местен.

Аз измънках нещо неопределено. Беше станало точно това, което се опитвахме да избегнем. Сега слуховете и предположенията щяха да запълнят получилия се вакуум от липсата на конкретни факти, щяха да размътят водата и да насадят подозрение и недоверие между членовете на малкото общество.