Саймън Бекет - Огнената диря

— И така, какво стана?

Отпих още една глътка от водата.

— Сигурно съм задрямал. Когато се събудих, лампите не светеха и клиниката беше пълна с дим.

Той кимна.

— Преди около час електричеството на целия остров прекъсна. Най-вероятно токов удар е предизвикал късо съединение.

Сега чак забелязах, че над пламъците цялото село тънеше в мрак. Уличните лампи не светеха, прозорците на къщите бяха тъмни. Бурята бе откъснала Руна от света, оставяйки го без електричество и без телефонни връзки.

— Кошмарна нощ. А може да стане и по-лошо. — Страчън замълча за момент. Нещо в тона му се промени. — Тази вечер разбрах, че полицията е определила случая като убийство. Знаете ли нещо за това?

Броуди заговори преди мен:

— Не бива да вярвате на слуховете.

— Значи не е истина?

Броуди го изгледа с каменно лице.

Страчън се усмихна насила.

— Така си и мислех. Е, време е да ви пожелая лека нощ. Радвам се, че си добре, Дейвид.

Бившият инспектор го изчака да се обърне с гръб и чак тогава каза:

— Изведнъж ми стана любопитно. Вие не можете да видите селото от къщата си. Как разбрахте за пожара?

Страчън се обърна. Лицето му беше спокойно, но аз виждах гневът да кипи под повърхността.

— Видях сияние в небето. Не спя добре нощем.

Двамата кръстосаха погледи, като нито един не отстъпваше. После Страчън кимна към мен и се скри в мрака.

Броуди ме докара до хотела. Къщата му беше до пристанището и прозорецът на спалнята му гледаше към селото. Когато видял пламъците, хукнал към центъра.

— Аз също не спя много — добави язвително той.

Докато пътувахме из тъмните улици, изтощението и вълненията ме изпълниха с чувство за нереалност. Устоях на изкушението да отпусна глава на облегалката и да затворя очи. Стресът преминаваше и драскотините, и изгорените места започваха да напомнят за себе си. Все още усещах вонята на изгоряло в носа и гърлото си. Свалих стъклото, но вятърът ме накара да го затворя отново.

— Какво е станало според теб? — попита ме след малко Броуди.

— Предполагам, че Страчън е прав — казах прегракнало. — Спирането на тока е предизвикало късо съединение. Сам чу, че инсталацията в центъра е била стара.

— Смяташ, че е просто съвпадение? И то само няколко часа, след като някой се промъкна в центъра? И след като Фрейзър разтръби из острова, че е било убийство?

Бях прекалено разбит, за да мога да мисля ясно, затова отвърнах уморено:

— Не знам.

Той не настоя повече.

— Всичко ли изгубихме?

„Почти всичко“, си помислих аз. Наред с останките на Джанис Доналдсън в клиниката бяха останали куфарът и оборудването ми. Фотоапаратът и лаптопът с всички файлове също потънаха в пламъците. Но докато мислех за това, вече опипвах джобовете си, за да се уверя, че е там.

— Не съвсем — казах и извадих флашката. — Прехвърлил съм всичко от хард диска тук. Просто по навик. Поне имаме снимковия материал.

— И това е нещо — въздъхна Броуди.

— Има нещо ново — продължих аз. — Знам коя е.

Разказах му за съвпадението между зъбите в черепа и онези на снимката на Джанис Доналдсън, изчезналата проститутка от Сторноуей. Броуди си позволи лека въздишка на удовлетворение.

— Браво на теб, Хънтър! — усмихна се той и ентусиазмът най-после проби маската на тъжния самотник.

— Но сега имаме само снимката на черепа й, така че ще е по-добре да изчакаме криминалистите да потвърдят. С малко повече късмет може би ще успеят да открият достатъчно мека тъкан в къщата, за да направят ДНК-анализ.

— За мен е достатъчно, че ти знаеш коя е — каза Броуди.

Неговата увереност ме поласка. Надявах се да успея да убедя и Уолъс със същата лекота.

Вече наближавахме хотела. Светлината в коридора ми подсказа, че Елън още беше на крак. Внезапно настъпилата тишина след спирането на тока, от което туптящото сърце на централното отопление и хладилникът бяха замлъкнали, я бе събудило. Сега лекият вибриращ звук — постоянен шумов фон в хотела — показваше, че резервният генератор си върши работата.

Тя се хвана ужасено за главата, когато ме видя.

— Боже мой! Добре ли си?

— Имал съм и по-добри нощи — признах аз и кимнах към електрическата крушка, по-слаба от обикновено, но все пак във форма. — Приятна гледка.

— Да. Ако сме пестеливи, ще имаме газ за три, а може и за четири дни. Да се надяваме, че дотогава с Божията помощ ще оправят електричеството — каза сухо тя.

Броуди отиде да събуди Фрейзър, а тя ме поведе към кухнята и ми помогна да сваля якето. То миришеше на дим и беше обгорено, което я накара да сбърчи нос.