Саймън Бекет - Огнената диря

Веднага разбрах, че нещо не е наред. Той погледна към нашата маса, после отиде и прошепна нещо в ухото на Кинрос. Лицето на капитана потъмня, той се обърна към нас и ни изгледа. Двамата тръгнаха решително към масата ни, съпроводени от изплашения поглед на Кевин Кинрос.

Зает с храната, Фрейзър ги забеляза чак когато се надвесиха над нас, и вдигна ядосано поглед.

— Има ли нещо? — изръмжа, все още дъвчейки.

Кинрос го погледна така, както би погледнал нещо не ядливо или безполезно, хванало се в рибарската му мрежа.

— За какво ви е притрябвал катинар?

Трябваше да го очаквам. Всички знаеха, че сме в клиниката, и не трябваше много ум да пресметнат две и две и да разберат за къде съм го купил. И трябваше да се сетя, че не само Камерън щеше да е против идеята да използваме сградата.

Фрейзър свъси вежди.

— Катинар ли? За какъв катинар говориш, по дяволите?

— Аз купих един преди малко — казах спокойно. — За културния център.

В първия момент той се ядоса, че не му бях казал по-рано, но изкушението от храната и уискито надделя. Махна с ръка към мен и се надвеси над чинията.

— Ето, питайте него.

Гътри скръсти ръце и ги подпря на върха на шкембето си. Този път не беше пиян, но беше ядосан.

— И кой ви позволи да ни изритате от шибания център?

Фрейзър обаче не можа да подмине това. Наведе вилицата и ножа надолу и го погледна.

— Аз. Днес имахме нарушител, някой наблюдаваше клиниката, затова сега ще заключим. Някакви възражения?

— Да, имаме — изгърмя Гътри и приведе рамене като разярен бик. Издължени и яки, люлеещите се заканително ръце от двете му страни му придадоха вид на горила. — Това е нашият център, мамка му!

— Тогава напишете жалба — тросна се Фрейзър. — В момента центърът се използва от полицията. А това означава, че достъпът е ограничен до второ нареждане.

Очите на Кинрос блеснаха над черната брада.

— Ще повторя, защото явно не сте чули. Това е нашият културен център, не вашият. И ако си мислите, че можете да идвате тук и да заключвате общинските сгради, много се лъжете.

Реших да се намеся, преди нещата да излязат от контрол.

— Никой не иска да заключва нищо, ще бъде само за ден-два. Освен това говорихме първо с Грейс Страчън.

Извиних се мислено на Грейс, че я замесих в тази история, но това свърши работа. Кинрос и Гътри се спогледаха, колебанието измести войнствения блясък в очите им.

Кинрос се почеса по врата.

— Щом госпожа Страчън е разрешила, тогава…

„Слава Тебе, Господи.“ Но облекчението ми беше прибързано. Може би от уискито, а може би защото самочувствието му вече беше достатъчно наранено от отнелия му ръководната роля Броуди, но Фрейзър неочаквано реши, че последната дума трябва да е негова.

— Приеми го като предупреждение — насочи той дебелия си пръст към Кинрос. — Това е разследване за убийство и ако още веднъж се опиташ да пречиш, повярвай ми, ще съжаляваш горчиво, че не си останал на шибания ферибот.

Целият бар притихна. Всички погледи се впериха в нас. Опитах се да остана спокоен. „Пълен идиот!“ Кинрос, изглежда, се изплаши.

— Убийство ли? Откога?

Фрейзър вече бе осъзнал грешката си.

— Не ти влиза в работата — избухна той. — Сега, ако нямаш нищо против, искам да си доям вечерята. Разговорът ни приключи.

И се наведе над чинията, но не можа да прикрие избилата по врата му червенина. Кинрос се загледа в него и замислено задъвка устната си. После кимна към Гътри.

— Хайде, Шон.

Двамата се върнаха при бара. Обърнах се към Фрейзър, но той изглеждаше зает с храната си и отказа да срещне погледа ми. Накрая не издържа и вдигна глава.

— Какво? Така или иначе, ще разберат, когато дойдат криминалните. Няма нищо…

Бях прекалено ядосан, за да му обяснявам. Толкова усилия положихме да го запазим в тайна, а Фрейзър провали всичко. Станах, не ми се седеше повече в неговата компания.

— Ще отида да освободя Броуди — уведомих го с половин уста и отидох да помоля Елън да ми направи сандвичи.

Намерих Броуди да седи на същия стол, където го бях оставил да пази клиниката. Когато влязох, той се надигна със свити юмруци от стола, но щом ме видя, се отпусна отново.

— Бързо си свършил.

Броуди се протегна, стана и раздвижи крайниците си.

— Реших да вечерям тук.

Бях взел лаптопа от хотела. Оставих го на бюрото и извадих от джоба катинара и веригата. После му дадох втория ключ.

— Ето, нека и ти да имаш един.

Той ме погледна озадачено.

— Не трябва ли да го дадеш на Фрейзър?