Саймън Бекет - Огнената диря

— Сигурно паметта ти изневерява.

Щеше ми се да е така. За секунда-две дори си позволих да приема това за истина. Но после размислих отново.

— Не — отвърнах почти със съжаление. — Плюс това винаги можем да проверим от коя ръка са пръстовите отпечатъци по четките й за рисуване и по ножа.

— Може да си е служила добре и с двете ръце.

— Тогава ще има отпечатъци и от двете.

Той смукна жадно и дълго от цигарата.

— Ти видя с очите си лудостта на Грейс. А за другото… наистина ли мислиш, че Страчън ще ни лъже?

— Не се съмнявам, че тя е убила Маги и Бог знае колко още хора, преди да дойдат тук. Но той не знаеше, че тя е убийцата и на Джанис Доналдсън и Дънкан. Просто предположи. Може би е сгрешил.

Все още се надявах Броуди да ме обори със смях, нямах нищо против разсъжденията ми да се окажат погрешни. Но той не се засмя. Само въздъхна.

— Прекалено много се вживя в тази история, Дейвид. Започваш да виждаш несъществуващи неща.

Трябваше да оближа устни, преди да заговоря отново:

— Как разбра, че Дънкан е убит със собствения му фенер?

Броуди се намръщи.

— Аз ли го разбрах? Мисля, че ти пръв заговори за това.

— Не, никога не съм казвал такова нещо. Допусках, но това бяха само размишления. Не съм споменавал за „Маглайт“-а, преди да дойде полицията.

— Ами… сигурно съм го чул от някой от полицаите.

— Кога?

Той размаха цигарата, леко изнервен.

— Не знам. Вчера може би.

— Те преместиха фенера през нощта. И никой от тях не би могъл да каже със сигурност с какво е бил убит, преди да бъдат готови анализите. Не биха казали такова нещо.

Броуди се загледа в черния връх на Стак Рос с присвити очи. Петдесет метра по-надолу се чуваше тътенът на вълните по скалата.

— Остави това, Дейвид — каза тихо той.

Но аз не можех. Сърцето ми биеше толкова силно, че можех да го чуя.

— Грейс не е убила Дънкан, нали? Нито Джанис Доналдсън.

Единственият отговор на думите ми бяха крясъкът на чайките и воят на вълните под нас. „Кажи нещо! Отречи!“ Но Броуди стоеше неподвижно, сякаш издялан от същия камък като Бодач Руна. Остана безмълвен, с непроницаемо лице.

— Защо? — попитах аз, останал без глас. — Защо го направи?

Той пусна цигарата на земята, смачка я с крак, после вдигна фаса и го прибра в кутията.

— Заради Ребека.

Отне ми време, за да се сетя коя е Ребека. Името на дъщерята, която бе изчезнала. Броуди я бе търсил безуспешно години наред. Думите му изникнаха в съзнанието ми, ясни и ужасяващи: „Тя е мъртва“. И изведнъж всичко си дойде на мястото.

— Мислел си, че Страчън е убил дъщеря ти — казах тихо. — Убил си Джанис Доналдсън, за да се опиташ да го накиснеш.

Болката в очите му беше достатъчно потвърждение на думите ми. Той извади нова цигара и преди да отговори, запали.

— Стана случайно. Опитвах се да събера доказателства срещу него. Това беше единствената причина да дойда на този нещастен остров. Да съм близо до него.

Чайките, виещи се над главите ни, сякаш хванати в капана на вятъра, се носеха в неговата посока. Изведнъж всичко наоколо ми се стори нереално, сякаш се спусках прекалено бързо с асансьор, въпреки че стоях неподвижно под ярките лъчи на утринното слънце.

— Ти си знаел, че има и други убити.

Вятърът подхвана дима от цигарата му и го отнесе някъде далеч.

— Подозирах го. Вече започвах да осъзнавам, че Бека е мъртва. Бях готов да я следвам до края на света, но дирите й изведнъж се изгубиха. Когато чух слуховете, че преди да изчезне, се е виждала с някакъв богат мъж от Южна Африка, започнах да ровя около Страчън. Открих, че се е местил от място на място, живял е в различни страни, но винаги за кратко време. Прегледах архивите на вестниците от местата, където е бил. Открих много статии за убити или изчезнали момичета в периода, когато той е бил там. Следите не водеха към него, но съвпаденията бяха прекалено много, за да го отдам на случайността. И колкото повече данни откривах, толкова повече се убеждавах, че Бека е една от жертвите му. Всичко съвпадаше.

— Защо не съобщи в полицията? Та ти си бил детектив, за бога! Те щяха да те изслушат.

— Не и без доказателства. Бях изчерпал търпението им, докато търсех Бека. Много хора започнаха да си мислят, че съм изгубил представа за действителността, както си и беше. И ако бях обвинил Страчън без доказателства, вероятно той отново щеше да се скрие. Ребека бе използвала фамилията на втория си баща. Нямаше как да ни свържат — нито Страчън, нито някой друг. Затова реших да чакам да се издъни сам и се преместих тук, за да ми е под ръка.