Саймън Бекет - Огнената диря

Потръпнах зиморничаво, но студеният въздух нямаше нищо общо с това.

— Какво стана после? Умори се да чакаш ли? — попитах, изненадан, че гласът ми не трепери от възмущение.

Броуди изтръска пепелта от цигарата и вятърът веднага я разнесе из въздуха.

— Не. Появи се Джанис Доналдсън.

Докато ми разказваше как е проследил Страчън до Сторноуей, как го е следвал, докато се е срещал с различни хора по работа или за удоволствие и как винаги е успявал да хване ферибота навреме, за да пристигне преди него на острова, лицето на Броуди остана непроницаемо и лишено от емоции. Тревожел се, че Страчън се подготвя за следващата си жертва, и дебнел, за да го пипне в точния момент. Но когато не се случило нищо с нито една от жените, с които се срещал, спокойствието на Броуди преминало в объркване, а после и в раздразнение.

Най-накрая решил да говори с Джанис. Една нощ я изчакал да си тръгне от кръчмата за дома и я настигнал. Предложил й пари за информация, надявайки се да научи повече за навиците и характера на Страчън. Надявал се да открие нещо, което да разкрие склонността му към насилие. За пръв път протегнал ръка към врага си, играел на сляпо, но съзнавал, че рискът си струва. Джанис Доналдсън не знаела нищо.

Или поне така му казала.

— Тя ме разпозна — продължи Броуди. — Оказа се, че е живяла в Глазгоу, докато издирвах Бека. Двете се познавали и някой й бе казал, че разпитвам за нея. Искала да спечели наградата, която давах за полезна информация, но полицаите я пипнали, преди да има този шанс. Докато излезе отново на улицата, аз вече бях заминал. Когато я намерих, тя ми предложи да ми продаде, каквото знаеше.

Той дръпна от цигарата и издиша дима.

— Каза ми, че Бека е била проститутка. И сам се бях досетил на определен етап от разследването си, имайки предвид начина й на живот. Но да ти го кажат в очите, и то пачавра като тази… Тя ме заплаши, когато отказах да й платя. Щяла да каже на Страчън, че задавам въпроси за него. После започна да говори разни неща за Ребека, неща, които нито един баща не би искал да чуе. И аз я ударих.

Броуди отпусна глава, замисли се. Спомних си как бе оставил Страчън в безсъзнание в броча без никакво усилие. Замислих се за превързаното си рамо. Стоях на метър, метър и половина от ръба на скалата. Помъчих се да не гледам натам, нито да отстъпя назад, колкото и да ми се искаше.

— Винаги съм имал избухлив характер — каза тихо той. — Това беше причината жена ми да си тръгне. Но си мислех, че съм успял да го овладея. Не пия нищо по-силно от чай. Не я ударих силно, но тя беше пияна. Стояхме долу, на доковете, а тя падна назад и си удари главата в един от стълбовете.

Значи не я бе ударил директно, но резултатът беше същият.

— Ако е било случайно, защо не се предаде на полицията?

В очите на Броуди за пръв път проблесна гняв.

— И да вляза в затвора за непредумишлено убийство, докато онова копеле се разхожда на свобода и избива момичетата? Не, благодаря. Имаше и друг начин.

— Да го припишеш на него?

— Да.

Видях извратената му логика. Никой не можеше да докаже връзката между Джанис и Броуди, но със Страчън нещата бяха далеч по-лесни. Ако я откриеха мъртва в Руна, в хода на разследването непременно щеше да се разбере, че той е бил неин клиент — Броуди щеше да се погрижи за това — и подозренията бързо щяха да паднат върху него. Не беше идеалният вариант, но все пак поне донякъде щеше да възстанови справедливостта.

За Броуди това беше по-добро от нищо.

Докато го слушах, ми хрумна нещо друго. Спомних си, че ударът бе пукнал черепа й, но не го бе пробил.

— Тя не беше мъртва, нали?

Броуди се загледа към Стак Рос.

— Мислех, че е. Сложих я в багажника… Ако знаех, че е жива, не бих рискувал да я прекарам дотук с ферибота. Чак когато я пренесох и отворих багажника, видях, че е повръщала. Но вече беше мъртва.

„Наистина е била мъртва“, съгласих се мислено, не би оцеляла на ферибота с такава рана. Ако не моментална смърт, ударът бе причинил най-малкото кръвоизлив и той щеше да е фатален без бърза лекарска намеса, а може би и тя нямаше да помогне.

Но Джанис не бе имала дори и този шанс.

И Броуди продължил по плана си. Оставил в онази къща улики, които водеха към Страчън: косми от ретрийвъра, отпечатък от един от ботушите му, взел го от плевнята му една нощ, а после го върнал, за да го намери полицията. Запалил тялото не само за да унищожи всички следи, които можеха да го свържат с престъплението, но и за да скрие, че Джанис Доналдсън не бе умряла в крофта, което в хода на разследването неминуемо щеше да се разбере. Дори продал колата си и купил нова, защото знаел, че микроскопският анализ щеше да намери доказателства за присъствието й в багажника, независимо че го почистил идеално. Използвайки всичките си умения на полицай, той се опитал да предвиди всичко.