Мери Кларк - Сърце назаем

Майк си поръча хамбургер и чаша вино. Изведнъж чудовищността на онова, което бе сполетяло приятеля му, проникна до последното кътче на съзнанието му. Знаех, че ще го обявят за виновен, но когато видях да му слагат белезниците, все едно тон тухли се стовари върху мен, призна той. Сега, като гледам как тези хора се наслаждават на Сентрал Парк, започвам донякъде да разбирам какво е да загубиш напълно свободата си.

Ще предложа наградата лично от себе си, реши той. Ще я обявя в уебстраницата. Ще бъде достатъчно голяма, та който разполага с някаква информация, да не се притеснява, че ще злепостави човек, който е наел Истън и му е платил на ръка.

Двайсет и пет хиляди долара ще съблазнят всекиго. Убеден, че е взел правилно решение, Майк се захвана с хамбургера, който сервитьорът постави пред него.

В събота вечерта, непосредствено преди да излезе да вечеря с приятели, Майк звънна в апартамента на Грег. Вдигна Алис Милс.

— Когато се прибрахме вчера, Кати беше ужасно разстроена. Ричард Мур се обади на познат лекар в съседната сграда. Предписа й успокоително. Днес спа до обяд, събуди се и започна да плаче. Но по-късно минаха нейни приятелки и това й помогна. Отиде с тях на кино.

— Утре ще ви заведа на обяд — обеща Майк. — Знаеш ли кога пускат на свиждане в затвора?

— Ричард ще ни каже кога можем да посетим Грег. Кати твърдо е решила да види баща си, преди да се върне на училище след два дни. Ще й бъде полезно да влезе отново в някакъв ритъм.

— А ти как се справяш, Алис?

— Физически не съм зле за човек, който гони седемдесет и една. Емоционално няма какво да ти обяснявам. Видя ли сутрешните вестници?

— Да.

Майк се досети какво ще последва.

— Не се гордея с избухването си в съда — продължи Алис. — Но не можах да се въздържа. И определено не биваше да правя намек за сърцето на Емили Уолъс.

— И аз не знаех, че е преживяла трансплантация — увери я Майк. — От онова, което подразбрах след това, малцина са били наясно. Първоначално са сменили аортната й клапа, а трансплантацията е последвала толкова скоро след това, че повечето й приятели са останали в неведение за втората операция. А и тя очевидно не е разгласявала факта.

— Ще ми се да не бях споменавала сърцето й, когато избухнах. Но това не променя дълбокото ми убеждение, че Емили Уолъс е наясно, че Грег е невинен.

— Трудно е да се предположи, като знаем как му се нахвърли на свидетелската скамейка.

— Опитваше се да убеди себе си, не съдебните заседатели, Майк.

— Алис, откровено казано, малко се увличаш.

— Знам, че ти звучи странно. Ричард спомена, че ще обжалва. На Кати това й подейства добре, но не са ли само приказки?

Майкъл Гордън реши да не й казва за телефонното обаждане на потенциален нов свидетел, докато не се видят за обяд на следващия ден.

— Алис, предвид сегашните обстоятелства, не намирам основания за обжалване. Но ще обявим награда за всяка информация, която би довела до нов процес. Ще ти разкажа всичко. Да спрем дотук.

— Добре. Приятна вечер, Майк.

Щом затвори телефона, той отново се замисли. Колко убедена бе Алис, че Емили Уолъс вярва в невинността на Грег.

Поклати глава, пусна телефона в джоба си и се отправи към вратата.

В същото време, сама в апартамента на Парк Авеню, Алис Милс отиде в стаята за гости, която сега беше нейна и където беше оставала понякога, когато Грег и Натали бяха женени. От едно чекмедже извади снимката на Емили Уолъс, която изряза от сутрешния вестник.

Очите й отново се изпълниха със сълзи и тя с треперещ пръст докосна гърдите на Емили, където биеше сърцето, спасило живота й.

Случайната среща с Марион Роудс в събота следобед повдигна настроението на Емили. Затворена по природа, тя не обичаше да споделя проблемите си. Но Марион я предразположи веднага — и миналата седмица, и днес, — затова чакаше с нетърпение разговора с нея.

Отвърна ведро, когато телефонът звънна още щом се прибра.

Обаждаше се баща й от Флорида. Беше й написал имейл с поздравления за победата. Канеше се да му се обади снощи, но бе прекалено разстроена не искаше да го тревожи.

Сутринта, след като прочете вестника, отново отложи обаждането.

— Ем, толкова се радвам за теб и за решението. Голям успех постигна. Защо не се обади на стареца си снощи? Сигурно си празнувала.

— Татко, извинявай. Смятах да ти звънна, но когато се прибрах, нямах сили. Веднага си легнах. Щях да ти звънна днес, докато вършех това-онова, но си забравих мобилния. Току-що влизам. Как е Джоан?