Мери Кларк - Сърце назаем

Прочете отгоре-отгоре статията и хвърли вестника. Както и предполагаше, страшно бяха раздули историята за забележката на Алис за сърцето й, като я бяха свързали с нейната трансплантация.

Отвратена, тя взе решение да не мисли за това и докато пиеше кафе с препечена филийка, си запази час във фризьорския салон. Някой се беше отказал от обедния си час и й го предложиха.

— Веднъж да имам късмет, Бес — обяви тя. — Толкова ми е пораснала косата, че започвам да приличам на теб.

Четири часа по-късно Емили паркира и се отправи към „Нордстром“. Късметът не ми изневерява, помисли си тя, докато подаваше кредитната си карта на продавачката.

— Заповядайте — усмихна й се жената жизнерадостно, сгъвайки трите костюма, преди да ги сложи в голямата торба.

— Благодаря много за помощта — отвърна Емили приветливо. — Ще ги нося с удоволствие.

Вече беше купила чорапи оставаше й само да се отбие на щандовете с козметика. Докато вървеше натам, усети потупване по рамото и се обърна.

— Емили, много се радвам да те видя. Запознахме се у семейство Уесли миналата седмица. Марион Роудс.

Психиатърката. Емили се сети за майка си, която винаги я предупреждаваше да не смята, че хора, които е срещнала само веднъж, няма да запомнят името й или къде са се срещнали. Майката на Марион явно я бе предупреждавала същото.

Облечена в пуловер и панталон, Марион и днес изглеждаше елегантно. Усмивката и тонът й бяха сърдечни. Емили искрено се зарадва на тази среща.

— Тежка седмица изкара, Емили. Четох за процеса във вестниците. Тед ми каза колко се гордее с теб. Честито за решението. Сигурно си изключително доволна.

Емили почувства, че очите й се навлажняват.

— Случайно да си видяла вестниците тази сутрин и снимката на майката на Натали Рейнс, насочила пръст към мен, докато ми заявяваше как дълбоко в сърцето си знам, че Грег Олдрич е невинен?

Знаеше, че Марион, като близка приятелка на семейство Уесли, е осведомена за сърдечната й трансплантация.

— Да, Емили. Четох вестника. Едва ли е лесно, когато се случи нещо такова.

От страх да не я подведе гласът, Емили само кимна. Марион я гледаше изпитателно, след малко отвори чантата си и извади визитка.

— Ще ми се да ми се обадиш — каза тя. — Ако поговорим няколко пъти, бих могла да ти помогна.

Емили охотно взе картичката и се усмихна.

— На вечерята Тед каза, че си му помогнала, когато с Нанси преживявали труден момент преди доста време. Не се срамувам да кажа, че сега съм почти смазана. Ще ти се обадя следващата седмица.

Дългите години, през които се укриваше, научиха Зак на предпазливост. След срещата с Хенри Линк се прибра вкъщи, вечеря рано и замисли как да се върне, за да прибере вана. Не биваше да вика такси, защото щяха да запишат поръчката.

Извървя половин километър до Феър Лон и се качи на автобус. Оттам извървя още половин километър до дома на Линк в Рошел Парк. Молеше се Хенри да не го забележи, за да не излезе и отново да му надуе главата.

Когато отвори вратата и запали вана, старецът не се виждаше никъде. На шосе №17 пое на юг и се отправи към отклонението, което щеше да го отведе на летището в Нюарк. Там щеше да остави вана на паркинга. Планираше да вземе такси до Феър Лон и продължи към вкъщи пеша.

Върна се в своя квартал към девет без петнайсет. Погледна къщата на Маделин Кърк. Имаше същото изложение като неговата. Затова прецени, че в момента свети в стаята до кухнята на любопитната бабичка. Вероятно гледа телевизия и чака да започне „Издирване на беглеца“ в девет.

Дали имат нещо ново за мен? Дали обръщат внимание на обажданията и на случайна информация от зрители?

Зак зави по алеята си, но изведнъж се закова на място.

Ако Кърк е гледала миналата седмица, значи все още не се е обадила с информация, защото ченгетата вече щяха да са по петите му. Но ако е гледала и не е сигурна дали да позвъни, може да се реши, ако тази вечер види нещо ново за него. Човек никога не знае…

Трябваше да е сигурен. Но първо е добре да си вземе ръкавици от вкъщи, за да не оставя пръстови отпечатъци. Влезе бързо, взе стегнати кожени ръкавици от дрешника до входната врата и ги нахлузи.

Навън вече се спускаше мрак, което го улесни да мине незабелязано през живия плет между неговата къща и тази на Кърк. Приведе се и надникна през прозореца.

Крехката Маделин Кърк седеше по нощница в кресло, метнала завивка през коленете си. На дървената масичка до нея забеляза телефон, молив и малък бележник.