Мери Кларк - Сърце назаем

Зак виждаше добре екрана, а звукът беше толкова силен, че той чуваше почти всяка дума. Наближаваше девет. Говорителка обяви, че следва предаването „Издирване на беглеца“.

Зак не се съмняваше в безпогрешността на инстинктите си. Не биваше да чака повече, за да види дали тя ще си запише телефоните. Остане ли отвън и тя набере, рискуваше да не успее да я спре навреме.

Някъде трябва да има открехнат прозорец или отключена врата, помисли си той. Докато обикаляше около къщата, не забеляза жици — значи нямаше аларма. На задната страна на къщата намери каквото търсеше: леко открехнат прозорец на партера. Погледна вътре и видя, че е на малка баня. Имам късмет, зарадва се той. А и вратата е затворена няма да ме види, когато се вмъкна нито ще ме чуе. Щом е пуснала толкова силно звука на телевизора, сигурно е глуха.

Сряза мрежата с джобното си ножче. Вдигна прозореца достатъчно, за да влезе, повдигна се на пръсти, хвана се за перваза и се прехвърли.

С безшумни стъпки мина по коридора и влезе в стаята. Столът на Маделин Кърк беше обърнат с гръб към него.

„Издирване на беглеца“ беше започнало и водещият, Боб Уорнър, даваше нова информация за Зак.

— От миналата седмица насам получихме множество обаждания. Досега нямаме нови следи, но не се отказваме. — Компютърните изображения, включително и онова, което много приличаше на него сега, минаха по екрана. — Вижте го отново — подканваше Боб Уорън. — И не забравяйте: този тип обича да сади жълти хризантеми около дома си. Ето отново номера, на който да ни се обадите.

Докато номерът се изписваше на екрана, Зак чу как Маделин Кърк възкликна:

— Права бях! Права бях!

Тя се присегна да вземе молива и бележника и в това време Зак я потупа по рамото.

— Знаеш ли, бабо, наистина си права. Жалко за теб.

Маделин Кърк нададе ужасен писък, когато Зак я стисна за врата.

Майкъл Гордън възнамеряваше да отиде във Върмонт през уикенда, за да поработи върху книгата си, но реши да остане в Манхатън заради Кати. Освен това съзнаваше, че няма да може да се съсредоточи върху прочути престъпления от XX век, когато само едно престъпление — убийството на Натали — обсебваше съзнанието му.

Телефонното обаждане до кабинета му.

Въпросът за награда.

За вярване ли беше? Наистина ли някой ще съумее да докаже, че Джими Истън е бил в апартамента на Грег по друг повод?

Допускаше, че обаждането е фалшиво, но, от друга страна, Грег и адвокатите му смятаха, че ако Истън е влизал в апартамента, то е било, за да поправи или достави нещо.

Ами наградата, питаше се Майк, докато изпълняваше поредното упражнение в „Атлетичен клуб“ на Сентрал Парк Саут. Спомена ли думата „награда“ в ефир, ще последват стотици обаждания, а това само ще породи неоснователна надежда у Грег, Кати и Алис…

Прехвърли се на пътеката за тичане, но не преставаше да разсъждава. Направо се изуми от вестникарските публикации за сърдечната трансплантация на Емили Уолъс. Хората от неговия екип подробно проучиха биографията й, в случай че приеме да гостува в „Съдилища“, но този факт не беше отбелязан. Научиха само, че съпругът й, капитан в армията, е загинал преди три години в Ирак.

Знаеше, че след решението на съда Ричард Мур потегли към Ню Йорк, за да поговори отново с Кати и Алис. Можеше да се досети какво ще им каже: че ще последва обжалване ще наблегне на това, че половината зрители на „Съдилища“ са на страната на Грег. Проблемът обаче беше, че в момента Мур не разполагаше със сериозни доводи за обжалване.

Но ако обаждането е истинско? Ако някой разполага с доказателства, че Джими Истън е влизал в апартамента преди смъртта на Натали, Ричард щеше да получи основания да поиска нов процес…

Каква награда да предложа? Пет хиляди? Десет хиляди? Двайсет и пет хиляди?

Такива мисли се въртяха в главата му на път към съблекалнята.

Майк излезе от клуба и отиде да обядва в ресторанта до него. Седна на маса до прозореца с изглед към Сентрал Парк. Дърветата бяха обагрени в червеникаво, оранжево и златисто. Файтоните бяха заети. Такива есенни дни — слънчеви, но с лек ветрец — примамваха хората на разходка в парка, на пързалката или пък да потичат.

Ако не се стигне до нов процес или до успешно обжалване, Грег никога няма да мине по тези алеи, никога няма да се срещне с мен в клуба, даде си сметка Майк. Най-вероятно на следващото събиране на ръководството щяха да го изключат от клуба. Но това бе най-малкият от всичките му проблеми, разбира се.