Пол Кристофър - Евангелието на Луцифер

— Такъв съм — повдигна рамене старецът. — Повечето от нас бяха такива. Подхвърлени деца, сирачета. Отхвърлени от обществото. Явно сме добра почва.

— За кого говорите?

— За Пазителите.

— На това място?

— На това, което то съдържа.

— Какво е то?

— Истинското слово.

— Евангелието на Луцифер.

— Едва ли може да се припише на Луцифер. Той само го е пазил. Бил е първият Пазител на Словото. Тази зала е негово дело. — Той разпери ръце и зарея поглед в необятността на високия каменен свод над себе си.

— Започвам да се обърквам — призна Фин.

— А мен започва да ме боли глава — промърмори Хилтс. — Намирам се на място, което не би трябвало да съществува, осветено от светлини, за които нямам обяснение откъде идват, и говоря с човек, който би трябвало да е мъртъв. Нищо не се връзва.

— Преди хиляди години светлините били направени с огледала, скалата била издълбана с потта и честния труд на предани на вярата мъже и единствената причина, поради която още съм жив, е да защитавам тайната на това място до момента, когато мисията ми ще стане невъзможна.

— И тогава? — тихо попита Фин. — Какво ще стане тогава.

— Тогава ще го разруша — просто отвърна старецът.

— Вие сте луд — заяви Хилтс.

— Може би — съгласи се старецът, — но уви, времето за словото на личности като Христос е свършило. Опасявам се, че вече има нови богове. — Той вдигна малкото кожено вързопче. — Когато моментът настъпи, Храмът на тайните трябва да бъде унищожен заедно с Евангелието на светлината. Инструкциите са съвсем ясни — добави с тъга.

— Но защо? — настоя Фин. — Защо да унищожавате всичко?

— Защото, ако не може да е достояние на всички, то никой не ще го притежава. Светлината трябва да осветява все пак. Евангелието не бива да бъде използвано за домогване до власт.

— Тогава го разгласете.

— Самото разкритие за съществуването му ще бъде използвано срещу него. Адамсън и хората му ще го използват като знаме. Не това е предназначението на това място, на силата на Неговото Слово. Кръстоносните походи се водят с меч и кръв, не с вяра и саможертви.

Изстрелът изсвистя в залата, сякаш дошъл от друг свят, и улучи стареца, преди да се усети, завъртя го и го свали на пода на гигантската пещера. Чу се поредица от малки експлозии, пронизителни и мощни, а после, почти като по команда, светлината в сводестата зала изгасна и настана непрогледен мрак. За миг всичко замря, после тъмнината беше пронизана от пет-шест ярки зелени лъча.

— Очила за нощно виждане — прошепна Хилтс. Той намери опипом превитото тяло на стенещия от болка старец.

— Ранен ли сте? — попита Фин.

— В рамото. Ще оцелея — успокои я Деверо. — Поне засега. Достатъчно дълго.

— Трябва да ви измъкнем оттук — каза Хилтс.

— Вие трябва да се измъкнете оттук, преди да е станало твърде късно.

— Трябва да ви заведем в болница.

— Намирате се на седемдесет метра под земята. В другия край на пещерата има изход, който ще ви изведе точно на Уинтър Ривър, от нея ни дели тънка каменна стена, мога да я съборя, когато поискам. Адамсън мисли, че е победил. Смята, че може да ликува. Убеден е, че най-сетне е спечелил най-голямата награда и всички ще паднат в краката му. Ала нищо не е открил. Само мрака.

— Хвани го за краката — нареди Хилтс.

Около тях зелените светлинки вече танцуваха напред-назад.

— Шахтите — изпъшка старецът, докато го влачеха по пода на пещерата. — Проникнал е през старите входове.

Изведнъж гласът на Адамсън проехтя през високоговорител.

— Не знам как сте успели, но този път няма да ви оставя живи!

— Тоя е хахо.

— Кажи ми нещо, което не знам — промърмори Фин.

Бяха успели да стигнат до края на пещерата. Гърбовете им опираха до изпъкналата скала. Старецът хвана реверите на якето й.

— Трябва да изчезвате!

— Как? — попита Хилтс.

— През Портата на Медуза.

— Какво, по дяволите, е това?

— Над всяка от монашеските килии е издялана маска. Медуза била богинята покровителка на легиона на Луцифер. Открийте я и ще намерите изхода.

Чу се остър звук като от цепещ се плат и над главите им избухна сигнална ракета, която освети купола със заслепяваща светлина. Над десетина мъже се спускаха на рапел по въжета от тавана на пещерата. До един бяха въоръжени.

— Ето там! — изрева Адамсън.

Затрещяха изстрели. До тях от стената рикошираха куршуми.

Ослепителната, ярка светлина от ракетата започна да гасне. Фин забеляза нещо.

— Ето я Медуза! — посочи.