Пол Кристофър - Евангелието на Луцифер

Отляво на входа, изправен на една дъсчена тараба стоеше изрязан от шперплат Исус, с жълт ореол, приличащ повече на сламена шапка, и кафяви сандали, по-скоро наподобяващи армейски кубинки. От другата страна на входа бе подпряна синьо-бяла Дева Мария. Явно майката на Исус е била блондинка. Боята беше стара и олющена. Под думата „на“ в надписа беше добавен още един квадрат от шперплат, на който беше изписано „десет долара“ с бели цифри на черен фон.

— Не може да бъде! — повтори Хилтс. — Пещерите на чудесата. Това е капан за туристи. Или е било. Изглежда запуснато.

— Цифрите съвпадат ли? — поинтересува се Фин.

— Напълно.

— Значи това е мястото. — Тя кимна към шперплатовия Спасител. — Исус от Илинойс. Не ти ли се струва малко прекалено за съвпадение?

— Това е някаква шега.

— Твърде много трупове, за да е смешно. Освен това, ако се окаже шега, нашият приятел Адамсън здраво ще се ядоса.

— Мислиш, че е стигнал дотук?

— В него е дигиталният ти фотоапарат. Ако досега не се е досетил, скоро и това ще стане.

Качиха се в колата и минаха под сводестия знак. Паркираха на стар паркинг, покрит с чакъл, до порутена дървена постройка, вероятно някога будка за закуски или магазинче за сувенири. Зад нея имаше редица от неугледни помощни постройки. Навсякъде беше избуяла трева. Пантите на капака на предния прозорец на бараката бяха изгнили от ръждата и капакът беше увиснал като сбръчкана кожа. Малко по-наляво, върху малко възвишение се издигаше фермерската къща. Покривът беше хлътнал и коминът се бе срутил. Сградата беше сляпо и мъртво място. Предният двор представляваше море от калини, останките от стар комбайн ръждясваха пред входа. Гумите се бяха разпаднали, а спуканото предно стъкло беше оцвъкано с птичи курешки. Под дъжда всичко изглеждаше сиво.

— „Зоната на здрача“ — промърмори Хилтс, загледан през паркинга. В далечния му край се виждаше обгорената каросерия на превозно средство, вероятно училищен автобус.

— По-скоро „Кошмар на Елм стрийт“ 64 64 Филм на ужасите на режисьора Уес Крейвън с участието на Джони Деп. — Б.ред. .

— Двайсет и шеста серия: „Джейсън завзема Рътгърс Блъф“.

— Какво ще правим сега? — попита Фин.

— Ще огледаме наоколо да видим дали това наистина е мястото, което Деверо е открил.

— Пише ли нещо за това място в пътеводителя, който купи?

Бяха купили един пътеводител от същия магазин, от който се сдобиха с дъждобрани и останалите дрехи. Хилтс взе малката брошура от таблото на колата и я запрелиства.

— Четвъртият улей, Уинтър Ривър. За първи път открита от английския дърводелец и пияница Том Удуорд през 1829. Удуорд пропаднал в една цепнатина и получил видение за изкупление, след като бил затворен в тъмните пещери в продължение на шест дни. През останалата част от живота си Удуорд ревностно украсявал пещерите в памет на религиозния си прелом и трезвеност. Край неговия олтар на Светата майка се разиграли няколко чудотворни и необясними природни и свръхестествени случки. Вход десет долара. Включва книжка с молитви и светещ ключодържател „Пещерите на чудесата“. Туристическа обиколка с автобус. Паркинг. Закуски и напитки. — Хилтс затвори пътеводителя. — Природни и свръхестествени случки.

— Светещ ключодържател.

— Не това е открил Деверо.

— Напротив — възрази Фин. — То е част от всичко останало. Оставил е следа към пещерите и това не може да е случайно.

Хилтс въздъхна. Той се пресегна през нея и извади от жабката фенерче.

— Хайде.

Фин го последва навън под поройния дъжд. Сигурно такъв потоп е преживял Ной, наглед нищо особено, но неумолим като в Северна Ирландия, където не е спирало да вали от хиляда години, просто от време на време престава. Минаха през хрущящия под краката им чакъл на паркинга и отидоха до редицата дървета и изгорелия автобус. При по-внимателно вглеждане Фин откри, че вероятно автобусът е бил източникът на закуски и напитки, споменат в пътеводителя. Оцелелите надписи по обгорения метал предлагаха хотдог, бъргъри „Сталактит“, чили „Сталагмит“ и пресни пържени картофки „Прилеп“. Пътеката отстрани продължаваше между дърветата, надолу ставаше камениста и стигаше до реката.

— Чуй! — Фин хвана ръката на Хилтс и я стисна.

Двамата замълчаха.

— Нищо не чувам. Бързеите. Дъжда.

— Заслушай се. — Нейде зад всички останали звуци се долавяше бълбукане, приглушено и далечно. На няколко секунди го прекъсваше накъсано бумтене.