Пол Кристофър - Евангелието на Луцифер

— Какво каза? — попита Фин.

Хилтс въздъхна и повтори:

— Осемнайсет градуса, петдесет и пет минути и шестнайсет секунди на север; шейсет и шест градуса, петдесет и четири минути и двайсет и три секунди на запад.

— Това е — кимна тя.

— Какво?

— Картите. Начинът, по който бяха подредени на масата в каютата на Деверо. Плотът на масата беше с логото на параходство „Акоста“ — компас, спомняш ли си?

— Розата на посоките, да — кимна той.

Фин затвори очи, опитвайки се да се съсредоточи.

— Тройка, осмица, още една тройка, чифт двойки и петица на север. Трийсет и осем градуса, трийсет и две минути и двайсет и пет секунди северно. — Тя замълча и напрегна паметта си. — Две осмици, вале, което се равнява на десет, и две двойки на запад.

— Осемдесет и осем градуса, десет минути и двайсет и две секунди западно — включи се Хилтс, като набра цифрите на устройството. Той впери очи във Фин. — Гениална си!

Нейде в морето Фил Стъбс пееше за група жаби, празнуващи пътя си към свободата, а хор от пискливи момичешки гласчета му пригласяше с жабешката партия. Присвила очи на слънцето, Фин съзря старата лодка на Тъкър Ноа да се показва иззад рифа и като заобиколи фара, се насочи към тях. Беше поочукана от бурята, но все още се държеше на вода. Пеенето на Фил се засили, силният му глас с лекота долиташе до тях.

— Кълик — произнесе Хилтс с местен акцент и облиза устни.

— Къде сочат координатите? — поинтересува се Фин, без да откъсва очи от грохналото корито, за да се увери, че не сънува.

Хилтс погледна джипиеса.

— Те скачат и подскачат, и прескачат и отскачат. Ела в гьола, ела и виж — пееше Фил.

— Рътгърс Блъф, Илинойс.

Рътгърс Блъф се намира надолу по течението на Уинтър Ривър на двайсетина километра от Феърфийлд, окръжния център. Тази част от Илинойс винаги е имала повече общо с планинците и селяците, отколкото с Опра и Чудната миля 63 63 Участък в Лос Анджелис с дължина една миля от булевард „Уилшир“, между улиците „Феърфакс“ и „Ла Бри“ и заобикалящите ги квартали. Сградите са проектирани така, че да се възприемат от кола, движеща се с 50 км/ч. — Б.пр. , а ако търсите филм, за да го опишете, ще се сетите за „Избавление“ на режисьора Джон Бурман или може би за „Хладнокръвно“ по романа на Труман Капоти. Повечето местни жители са с германско потекло и няма много чужденци. Може да сте родени там или да сте останали по независещи от вас причини, но ако искате да отворите универсален магазин, окръг Уейн и Рътгърс Блъф няма да са начело в списъка ви.

Най-честите престъпления в окръга бяха изнасилванията, дребните кражби, нападенията и кражбите на коли, в този ред. Най-много жители на глава от населението се водеха на щат в полицията, отколкото където и да било другаде. Имена като Брунер, Острандер и Кох бяха често срещани, а бялата катерица беше животното символ на окръга — можеше да се види на пришитите униформени знаци на полицаите или над полицейските участъци. Никой вече не си спомняше кой е бил Рътгър, но скалата все още си стоеше на мястото над реката, обрасла с дървета и пънове, в участък, който местните наричаха Третия улей.

Преди време дърводобивът бил важна част от икономиката на окръг Уейн и трупите били пускани по течението на реката към големите дъскорезници в Паркман. Били изградени дървени улеи при големите бързеи по течението на Уинтър Ривър, за да се прекарват трупите през бурните бели води. Рътгърс Блъф е третият подред улей. Четвъртият се намираше на три километра и нещо по-надолу на трийсет и осем градуса, трийсет и две минути и двайсет и пет секунди северно и осемдесет и осем градуса, десет минути и двайсет и две секунди западно — числата, посочени чрез картите на мъртвеца в потъналия кораб на няколко хиляди мили на юг и преди малко повече от половин век.

— Не може да бъде! — възкликна Хилтс, като първо погледна джипиеса, а после суровия пуст пейзаж наоколо.

Валеше проливен дъжд и двамата вече бяха мокри до кости въпреки евтините гумени дъждобрани и шапките за дъжд, които бяха купили в един спортен магазин във Феърфийлд. Стояха пред наетия форд на един стар стоманен мост на Уинтър Ривър точно над бързеите. От край до край мостът не беше по-дълъг от петнайсетина метра и беше широк колкото да се разминат две коли. От едната му страна се простираха шубраци, млади смърчове, борове и километри от сиви мочурища и сечища. Точно пред тях, до реката, се простираше голяма ливада. Отстрани на пътя имаше порутен обор и фермерска къща, а от другата страна — няколко помощни постройки. Над черния път, който водеше към къщата, бе издялан груб дървен надпис, който едва се виждаше от подкастрените борови клони: „Пещерите на чудесата“.