Колийн Маккълоу - Лавина от убийства

След като реши, че е станало така, Кармайн огледа останалата част от дрешника — истинска мечта за всеки студент, помисли си той. Дълъг беше четири метра и половина, метър широк, в единия край бяха вградени чекмеджета, до тях се виждаха открити полици, а останалата част бе предвидена за кашони, ненужни вещи и куфарите на студентите. Мечият капан е бил нагласен на разчистения под; собственикът на гардеробната бе поддържал помещението чисто и подредено.

— Онзи, който е заложил мечия капан, е познавал устройството му — заяви той. — Болтовете трябва да са били завинтени в напречна греда на пода или тавана. Това чудо не е мръднало и на сантиметър, когато се е задействало.

— Виж, нищо че остана затворен, Кармайн. Моите хора ще успеят да го отделят.

— Знам. Можеш ли да повярваш, Патси?

— Не. С този стават дванайсет за осемнайсет часа.

— Ще се видим в моргата.

Екипът на Кармайн, Ейб Голдбърг и Кори Маршъл, стояха слисани до бюрото на Еван Пю.

— Дванайсет ли, Кармайн? — попита Кори, когато Кармайн се приближи до тях.

— Дванайсет и почти всички са различни. Този обаче е номер едно, момчета — мечи капан. Жертвата е някакъв кльощав мухльо и когато челюстите са щракнали, са го премазали.

— Дванайсет! — повтори удивеният Ейб. — Кармайн, в историята на Холоуман никога не са ставали дванайсет убийства в един ден. Четири беше върхът на класацията, когато стана престрелката на рокерските банди на паркинга на „Чъб Боул“, но при тях всичко беше ясно, нямаше никакви изненади. Ти разнищи работата за по-малко от седмица.

— Съмнявам се, че ще успея да постигна същото и тук — призна мрачно Кармайн.

— Едва ли — съгласиха се в един глас сержантите.

— Да — продължи Ейб в опит да успокои шефа си, — ама не всичките са твои. Знам, че Мики Макоскър и екипът му няма как да бъдат изтеглени от наркоразследването, но Лари Пизано вече е поел застреляните. Така че ще имаш три по-малко, само девет с този.

— Ейб, много добре знаеш, че всички са мои. Аз съм капитан на детективите. Което означава, че всеки от вас получава по една жертва — вие познавате методите ми по-добре от момчетата на Лари. — Намръщи се. — Само че няма да е тази вечер. Приберете се, хапнете си домашно сготвена вечеря и се наспете. Утре в девет ви искам в кабинета на комисаря. Разбрахме ли се?

Двамата кимнаха и излязоха.

Кармайн остана в сравнително просторната студентска стая и се загледа в очевидната разлика между половината на жертвата и другата, на младежа, който го беше открил.

Том Уилкинсън чакаше в стая, освободена от декана, където щеше да се настани временно; един от хората на Патси го придружи до стаята му, след като запечатаха вратата на дрешника на Еван, за да проследи внимателно какви дрехи, книги и дреболии взема. Кармайн прегледа списъка, изготвен от лаборанта, и се зае с огледа на помещението. Имаше чувството, че двамата младежи са начертали линия в средата на стаята — двете половини бяха коренно различни. Том се оказа разхвърлян и мърляв, в дрешника му цареше хаос, докато Еван Пю изглежда беше маниак. Дори бележките, забодени на таблото, бяха подравнени, чисти. Прегледа ги набързо, да не би някоя да издава защо е бил убит; оказа се, че с тях си е напомнял да вземе дрехите от химическо чистене на определена дата, да купи марки, нови чорапи, тетрадки и химикалки. Снимките бяха от място, значително по-топло от Холоуман — палми, къщи, боядисани в ярки цветове, плажове. Имаше и голяма къща, пред която бяха застанали мъж и жена в средата на четирийсетте — изглеждаха богати — облечени във вечерни дрехи.

Тъй като в бюрото не откри абсолютно нищо, Кармайн отиде да поговори с Том Уилкинсън, приседнал унило на самия край на новото си легло. От пръв поглед личеше, че е много различен от Еван Пю: висок, красив, рус, атлетичен, с големи сини очи, които се вглеждаха в Кармайн със смес от страх, ужас и любопитство. Съвсем не бяха очите на убиец, осъществил пъкления си замисъл с мечи капан, реши Кармайн. Младежът бе облечен в евтини дрехи — никаква камилска вълна или кашмир.

Постара се да не описва в подробности как кръвта е потекла от дрешника на Еван, как го е викал и след като съквартирантът му не отговорил, той отворил вратата. Беше му трудно да говори логично и последователно, но Кармайн изчака търпеливо да се овладее и научи, че Том не останал достатъчно дълго, за да огледа и запомни подробности от ужасната си находка. Някои от студентите по медицина може би щяха да обърнат внимание; имаше такива, на които жестокостта им беше в кръвта. Дори да бе видял парите, не признаваше, но Кармайн бе склонен да повярва, че не ги е забелязал. Този студент по медицина едва успяваше да си осигури средства, за да остане в „Парацелс“, и сигурно щеше да се поддаде на изкушението да свие пакета, преди някой да разбере, че е влизал в дрешника. По дрехите му нямаше кръв, бил заобиколил локвата, когато влязъл. На излизане бил също толкова внимателен, но криминалистът, който го изпратил до новата стая, взел гуменките му, обясни момчето и размърда пръстите на краката си, щръкнали през дупки по чорапите. Гуменките били нови, трябвали му, така че… ами…