Колийн Маккълоу - Лавина от убийства

— И няма да ме спрете да си тръгна?

— Не мога.

— И аз съм от КГБ — призна тя, загледана към Норт Рок.

— Няма начин Стравински да не е. Предполагам, че сте добре дошла в Москва.

— Ще оцелея.

— Значи ще заминете?

Тя отпусна рамене.

— Ако мога да се сбогувам с Филип, ще замина. Той би искал да постъпя така.

— Сигурен съм, че докато ви разпитват в Москва, ще им разкажете много.

— Вие наистина ще ме преследвате — произнесе бавно тя. — Да, знам, че ще го направите. Утре заминавам.

— Кажете ми как. Искам да съм сигурен, че ще заминете.

— Ще ви изпратя телеграма от Монреал. В нея ще пише „Стравински ви изпраща поздрави от Монреал“. Аз, разбира се, ще накарам някой друг да я изпрати, но изпълнението на патриотичния ми дълг в Америка приключи. От КГБ ще искат да се върна.

— Благодаря, телеграмата ще ми бъде достатъчна.

Тъжен край, но единственият възможен, помисли си Кармайн, докато се връщаше. Днес Стравински щеше да отиде в болницата, за да се види с Филип и да се сбогува. А Филип, като добър агент на КГБ, щеше да й пожелае успех. Подслушвачите от ФБР щяха да предадат, че скърбящата съпруга съобщава на половинката си, че психиатърът й е препоръчал да постъпи в болница в покрайнините на Бостън за няколко дни. Ще се качи на някой самолет от Холоуман до летище „Логан“, но няма да излезе от терминала. А ще вземе друг самолет, този път за Монреал и това ще бъде краят на верния Стравински. Гадна мръсница, но пък невероятно вярна. Безформено тяло, ниско, набито, и ужасно лице. Но най-ужасни бяха призрачно сините й очи. Стравински се оказа противоречиво създание.

Оставаше му да посети още едно място, просто за да утоли любопитството си. Налагаше се да отиде до „Корнукопия“.

Взе асансьора до трийсет и деветия етаж и откри Уолъс Гриърсън в стария кабинет на Дезмънд Скепс.

— Вижте какво направихте — възмути се гневно Гриърсън.

— Вие сте с костюм и вратовръзка — отбеляза тихо Кармайн.

— А на вас изобщо не ви пука.

— Вината не е моя. Сърдете се на Филип Смит.

— Не се тревожете, и това ще стане. — Гневният изблик на Гриърсън пресекна. — Май открих как да се измъкна от това мъчение.

— Така ли? На кого се спряхте?

— Много бързо се усещате. Ни повече, ни по-малко, на господин Майкъл Сайкс.

— Аха, самият Майкъл Доналд! — ухили се Кармайн. — Той беше повишен, но тъй като Смит е бил инициаторът на повишението, не съм сигурен дали останалите от борда няма да се откажат от купона.

— Много смешно! Всъщност Фил ни направи голяма услуга. Мики се оказа невероятен.

— Мики ли?

— Така предпочита да му казваме.

— Отива му. — Кармайн протегна ръка. — Казвам ви сбогом, господине. Повече няма да се мотая по коридорите ви.

— И слава богу!

„Защо пък не?“ — каза си Кармайн, когато дойде асансьорът. Натисна копчето за трийсет и осмия етаж, на който работеше М. Д. Сайкс. Секретарското място беше заето от Ричард Оукс, който пребледня, когато видя капитана. Беше готов да припадне.

— Шефът ти вътре ли е? — попита Кармайн.

— Господин Сайкс ли? — изписка секретарят.

— Същият. Може ли да го видя?

Оукс кимна и преглътна. Вероятно това бе сигнал да влезе, затова Кармайн пристъпи напред.

Майкъл Доналд Сайкс се беше настанил зад лакираното бюро на Ерика Девънпорт, но това съвсем не бе разочарованият пренебрегван служител, с когото се бе запознал преди време. Сайкс като че ли се беше източил, облечен в копринен италиански костюм с чудесна кройка, маншетите на ризата бяха стегнати с копчета за ръкавели и вратовръзка на „Чъб“. Нищо чудно, че му е било неприятно, че са го пренебрегвали! Той притежаваше подходящите умения. На Кармайн му стана приятно, когато си помисли, че Сайкс е успял.

На бюрото пред него бе оставен кашон, от който се бяха изсипали талашитени стърготини и около десетина петсантиметрови фигурки, внимателно боядисани, вече извадени от мекото си легло — Наполеон Бонапарт и маршалите му, до един на коне.

— Господин Сайкс, изключително се радвам да ви видя тук.

— Много благодаря! — отвърна вече напереният мъж. — Какво ще кажете за новата ми придобивка? Мога да си позволя да прибавя Йена и Улм 28 28 Битката при Улм е серия от малки сражения по време на Улмската кампания на Наполеон Бонапарт, завършила с капитулацията и пленяването на цялата австрийска армия. — Б.пр. към битките си! Не са ли прекрасни? Изработени са в Париж от най-добрия майстор в света. — Посегна към една от фигурките, облечена в хусарска униформа. — Вижте. Това е Мюра, великият командир на кавалерията.