— Ръката на един-единствен човек е достатъчно силна, за да поеме руля, и това е Уол Гриърсън, на когото тази работа никак, ама никак няма да му хареса. Той е отдал сърцето си на „Дормъс“ и турбините, няма да му е приятно да се занимава с трийсет различни фирмички. — Кармайн сви рамене. — Но пък той е човек на дълга. — Господи, добре че не казах думата „патриотичен“! Превръща се в празни приказки, когато се повтаря непрекъснато.
— Майка ти ще забрави за истеричните си пристъпи в мига, в който разбере, че лошите са заловени. Всичко ли ще й кажеш, Кармайн? Каква част от всичко това ще стигне до пресата?
— Много малко. Смит ще бъде нарочен за маниак, но напълно вменяем, за да бъде съден. Информацията от тетрадките никога няма да бъде използвана. Ще го заковат благодарение на физическите улики — бръснача, използван при убийството на Диди, и играчките, с които е видял сметката на Скепс. Мотивът му ли? Да завземе контрола над „Корнукопия“ — заяви без капка жал Кармайн.
— Това по какъв начин включва Диди?
— Областният прокурор ще заяви, че тя се е опитала да го изнудва, тъй като й е бил клиент.
— Никак няма да му хареса! Той е пуритан до мозъка на костите си.
— Тогава да измисли по-добра причина за убийството й. Едно е сигурно, няма да признае, че е извършил държавна измяна. Убеден е, че няма да го дадат под съд за предателство.
— Наистина ли? — попита любопитно Дездемона.
— Всъщност нямам представа — отвърна Кармайн.
— Изглежда е много суетен човек.
— Във всяко отношение — изтъкна убедено Кармайн, — от поръчковите дрехи до правената по поръчка къща.
— Да не говорим за правения по поръчка спортен автомобил. — Тя се надигна. — Вечеря?
— Какво има тези вечер?
— Салтимбока а ла романа 27 27 Типично за римската кухня ястие от телешко, прошуто, салвия и бяло вино. — Б.пр.
.
— Леле! — Кармайн я прегърна през кръста и я поведе към кухнята.
— Майрън ще доведе София — сети се тя, докато подреждаше чиниите и разбъркваше доматения сос. Тиганът вече бе поставен на котлона и телешкото с прошуто чакаха, също и ситно нарязаната салвия. — Какво ще кажеш да капна малко алкохол в тигана накрая?
— Защо не? Майрън излязъл ли е от депресията?
— О, да, в мига, в който си го накълцал на парчета, задето усложнява живота на София. — Тя запали газта и сипа в тигана малко зехтин. — След петнайсет минути ще бъде готово.
— Нямам търпение.
— Взе ли решение кой ще заеме лейтенантското място? — попита комисарят.
— Шефе — извика Кармайн възмутено. — Не аз трябва да взема подобно решение.
— А кой, ако не ти? И защо викаш?
— Вие двамата с Дани.
— Глупости. Ти трябва да решиш. Двамата с Дани ще се съгласим.
— Не мога, шефе! Честна дума, не мога! Тъкмо се спра на единия и тогава другият извършва нещо невероятно! Вземи последните им два случая! Ейб закова откачения с мумията и работата му беше блестяща. Ето, казах си, той ще получи поста на Лари. След това Кори спипа документите на Фил Смит и се представи блестящо. Джон, и двамата са изключителни! Срамота е да изгубим единия, защото ще хукне в друго полицейско управление, ако не се издигне тук. Ейб е много интелигентен, обмисля всичко, чувствителен е, спокоен и точен. Кори е умен, мисли трезво, проявява инициатива, разсъждава логично и се справя. Двамата притежават различни качества, работят по различни начини, но всеки от тях ще бъде по-добър лейтенант от Лари Пизано и ти го знаеш. Затова не ми прехвърляй топката, господин комисар! Ти си шеф на отдела — ти решавай!
Силвестри го изслуша със сериозно изражение, без да трепне. Когато Кармайн се успокои, се усмихна, кимна и по лицето му се разля задоволство.
— Казах ли ти, че тази сутрин ми звънна Дж. Едгар Хувър? — попита той. — Беше особено доволен, че сме оправили кашата в „Корнукопия“, в добавка е много щастлив, че оставяме ФБР да се окичи със слава, въпреки че полицията в Холоуман е свършила работата. Е, аз се направих на тъпо провинциално ченге и се разбрах много лесно с него. Не му противоречих за нищо и настоях да вземе Мики Макоскър и екипа му във ФБР. Дж. Едгар се съгласи с огромна радост. — Силвестри изпухтя, доволен, че е постъпил хитро. — Така че, капитан Делмонико, в момента има две свободни лейтенантски места. Едното е за Ейб, другото е за Кори. Така ще разполагам с предостатъчно детективи.
— Готов съм да те разцелувам.
— Само да си посмял.
— На теб се пада честта да им съобщиш, Джон.
— Мислил ли си кого искаш в екипа си?
Читать дальше