Колийн Маккълоу - Лавина от убийства

Същото било и положението при доктор Полин Денби, въпреки че с нея ще се заема лично, като един сноб с друг. Съпругът й я пребива садистично — какъв боклук! Тя ми показа раните си на местата, които се виждаха, без да се налага да се разголва. Да пренебрегва ум като нейния заради недорасли парцалеси! Ще й дам шишенце с цианид. Останалото ще го направи без много приказки, просто трябва да я накарам да действа в деня, който избера. Тя няма да приеме никакъв подкуп, освен старинно издание на Рилке. Ще й го покажа и ще й го дам, след като я оправдаят. Ще платя на Бера истинско състояние — анонимно — стига да успее да я измъкне. А той ще успее!“

Това беше напълно достатъчно, помисли си Кармайн. Едва ли другото, което бе написал Смит, щеше промени решението на съдебните заседатели. Важно бе, че споменаваше раните, на датата нямаше да бъде обърнато толкова внимание. Оригинал на Рилке! Леле, този тип има страхотни връзки! Не че съдебните заседатели щяха видят този дневник. Бера ще трябва сам да се справи с доказателствения материал.

Подозренията към феминизма бяха дотук. Кармайн изостави тази теория без каквото и да било съжаление. Така и не успя да събере достатъчно материали срещу съпругата на декан Денби, не успя да открие и таен любовник. Може би тя наистина беше фригидна. Вероятно бе насочила цялата си енергия към борбата за права на жените и любовта си към Райнер Мария Рилке.

Написаното за Бианка Толано го прободе право в сърцето.

„Забелязах, че седеше на масата до Диди курвата, и не успях да направя никаква разлика между двете — бе написал Смит на двайсет и втори декември. — Две курветини! Едната бе завършен продукт, а другата — скромна, мила, бъдеща курветина. Бъдещата ми напомни за Ерика, затова ще я сполети смъртта, която много ми се иска да сполети Ерика. Вече видях инструмента си. Един подлизурко, гнусен червей, Ланселот Стърлинг ми го посочи, когато слязох на двайсетия етаж в счетоводството. Едно сакато изчадие, някой си Джошуа Бътлър. Не бях и предполагал, че Стърлинг може да се превърне в мое оръжие, но той е извратеняк, не сакат. Боклук! Когато Джошуа Бътлър си тръгна от работа, аз минах покрай него в мазератито си и му предложих да го закарам до тях. Той едва не припадна! Накрая го заведох у нас — вкъщи нямаше никой — и го поканих на вечеря. Стравински ни сервираше и се съгласи, че е съвършеният избор за целта. В края на вечерта нещастникът бе като омагьосан, готов да направи всичко за мен. Не че бях споменал какво точно искам! Просто подкладох най-противните му фантазии. Ще се справи великолепно, въпреки че Стравински, на когото му стиска да направи всичко това, ще свърши по-голямата част от физическата работа.“

Макар да бе планирал всичко напълно безжалостно, на места се прокрадваше… жалост? Кармайн се колебаеше коя е най-подходящата дума. Изглежда бе изпитал състрадание към две от жертвите, Биатрис Егмонт и Кати Картрайт. Накрая Кармайн реши, че Смит ги е преценил като стойностни жени, които не заслужават да умрат, затова са били набелязани за бързо и безболезнено убийство.

Интересно му е било да види Еван Пю и е имал намерение да му даде от пудрата на КГБ, така че младежът да умре от неопределена смърт. Смъртта му в никакъв случай нямало да бъде приятна, но нямало да бъде и мъчителната дълга агония, която го бе сполетяла. Щяха да го откарат в болница и да ограничат страданието, докато в челюстите на мечия капан той бе страдал.

На тримата чернокожи се беше спрял в отделен ден.

„Сервитьорите също трябва да умрат. Интересното е, че колкото и да дрънкат и да се перчат американците, чернокожите продължават да им слугуват. Същото важи и за проститутките, виж само Диди. Стравински ще поръча убийци от друг щат — трима, по един за всеки сервитьор. Допада ми идеята за три различни оръжия, до едно произведени в Америка. Ще бъдат със заглушители, също както във филмите. Стравински мисли, че прекалявам, но решенията са мои. Отегчен съм до смърт!!! Тези американски тъпаци няма как да ме хванат, така че какво значение има всичко това?“

Господи, ама ти си бил един самодоволен гадняр! Отегчен бил! Горкичкият!

Написаното на двайсет и девети март беше невероятно.

„Как съм могъл да мисля, че заплахата е отминала! Оказва се, че не е. На това му се казва истински стимул! Най-сетне съм буден, нащрек, впрегнал съм интелектуалните си сили, точно както тръбят в рекламите. Е, господин Еван Пю, Дрънкалото ще те убие малко по-различно, отколкото имаше намерение в началото. Ще използвам мечи капан, а Стравински ще се направи на Джошуа Бътлър. Вече сме готови с подготвителната работа, просто за всеки случай. Отдавна подозирах, че изнудвачът ще бъде господин Еван Пю, затова открихме греда, пробихме дупки, сложихме дюбели и подготвихме всичко. Стравински разполага с подходящите инструменти, с яки ръце и е достатъчно висок. Ще си получиш парите, които за мен са капка в морето! Но също така ще те сполети особено болезнена смърт. Дрънкало. Типично по американски. И мечият капан е произведен в Америка.“