Колийн Маккълоу - Лавина от убийства

Написаното на четвърти април се отнасяше за Дезмънд Скепс.

„Най-сетне си мъртъв, Дезмънд Скепс, и повече няма да хленчиш за Филомина, няма да отричаш собствената си вина, че я прокуди. Много свястна жена, за американка.

Какво удоволствие само ми достави, докато го гледах как умира! Презирам мъжете, на които страданията на други им доставят сексуално удоволствие, но признавам, че получих ерекция, докато наблюдавах как Дезмънд Скепс е подготвен като пуйка за Деня на благодарността, очите и умът му бяха живи, а останала част мъртва като птицата додо. Поиграх си с него и малката горелка. Как само се напъваше да изпищи! Само че гласните му струни не действаха. Чуваше се единствено нещо като приглушен дрезгав лай. Амонякът във вените сигурно му е причинил изгаряща болка, но каналинът накрая си беше истинско вдъхновение. Какъв начин да умреш, а? Всяка секунда ми достави неизмеримо удоволствие. От мига, в който ми каза, че е определил Ерика за настойник на малкия Дезмънд, вече нямах никаква нужда от него. Беше така впечатлен от бизнес уменията й, та дори не бе забелязал, че всичките й идеи идват от мен. Чао-чао, Дезмънд.“

Не беше написал нищо особено за смъртта на Ерика; очевидно не е изпитвал потребност да се замисли над агонията й.

„Стравински счупи ръцете и краката на кучката, кост по кост, но тя не издаде абсолютно нищо, освен имената на приятелите си от партията в Москва. Ако имаше още нещо за признаване, щеше да го каже. Какво невероятно удоволствие за Стравински. Разбрахме се наемникът Манфред Мюлер да се отърве от тялото. Наредих да го оставят в имота на Делмонико, а Стравински реши, че допускам голяма грешка. Аз, разбира се, спечелих спора, затова Мюлер отнесе тялото там. За мой лош късмет съпругата гигант се появила точно тогава. Не че имаше някакво значение. Мюлер успя да се измъкне. За съжаление и жената. Истинска гротеска.“

Написаното за снайпериста на дървото се оказа изключително интересно; Смит е бил потресен.

„Късметът ме изостави — бе написал той. — Великият Юлий Цезар вярвал безрезервно в късмета, а аз нямам намерение да подлагам на съмнение мнението му. Лошото е, че късметът не просто свършва — не е така. Сблъсква се с късмета на друг човек, който е по-силен, и тогава се проваля. Така стана с мен. Натъкнах се на късмета на Делмонико. Единственото, което ми остава, е да го пратя на хиляди различни места едновременно. Манфред Мюлер беше готов да избие колкото може повече от видните граждани на Холоуман и дори беше готов да заложи собствения си живот на карта. Цената ли? Десет милиона долара в швейцарска банка на името на съпругата му. Направих го. Стравински ме предупреди, че нямало да се получи, и за съжаление този път трябва да се съглася.“

Интересно, помисли си Кармайн. Нали и на мен ми каза нещо в този смисъл. Бил изгубил късмета си, защото моят бил по-силен.

Това беше последното написано в петата тетрадка. Уморен и отвратен, Кармайн събра доказателствения материал в стара кутия, на която написа „Дреболии — 1967“. След това я занесе в клетката за съхранение и я пъхна сред десетки други кутии, също толкова прашни. Дори верният Стравински да се облечеше като ченге от Холоуман и да започнеше да разпитва, нямаше да успее да я открие.

Стравински… Кодово име, това трябваше да е кодово име. В тетрадките не откри дори намек за самоличността на Стравински. Нещо, свързано с музиката? Едва ли! Дали Стравински не бе станал Стравински, защото Стравински бе избирал името? Или може би тази работа я бяха свършили шефовете от КГБ? И той като Смит е от КГБ. А пък аз си мислех, че Дездемона го е видяла, когато тялото на Ерика беше подхвърлено. Сега разбирам, че снайперистът е изхвърлил трупа. Смит пише за Стравински като за почти равен, като за човек, чието мнение уважава. Той цени Стравински, държи на него толкова много, че не е посмял да разкрие самоличността му на страниците на дневника.

— Винаги се чувствам разочарован в края на труден случай — призна Кармайн пред Дездемона същата вечер. — Както обикновено, окончателният изход зависи от съда — доколко ще бъде драматично или спокойно. Смит няма да избегне присъдата, но имам подозрения, че Полин Денби ще се измъкне, да не говорим, че все още не сме идентифицирали Стравински.

— Има ли възможност да е Първи или Колинс? — попита тя.

— Не, при нито един от тях не се връзва. Тук става въпрос за наставник и чирак, не за равнопоставени лица.

— Какво ще стане с „Корнукопия“?