Колийн Маккълоу - Лавина от убийства

— За един човек съм сигурен. Племенницата ти Дилия, стига да иска да мине обучение в Полицейската академия и да получи нужната квалификация.

Силвестри ахна.

— Дилия ли? Честно?

— Съвсем честно. Тази жена е невероятен детектив, губим целия й потенциал, като я държим за секретарка.

— Прекалено стара е и прекалено дебела.

— Всичко зависи от нея. Ако успее да влезе, ще изкара. Обзалагам се, че ще успее — тя притежава хитростта и ума на семейство Силвестри. Не е нужно да бъде Херкулес, достатъчно е да умее да преследва заподозрените. Ако не се справи с преминаването над придошла река увиснала на въже, жалко. Щом завърши академията, постъпва на работа в моя екип.

— Ами хората на Лари?

— Ще ги разделя. Единият отива при Ейб, другият при Кори. Така всеки ще има по един опитен детектив, а аз ще взема новата. Ще попълним останалите места от молбите за работа.

— Дилия ще си спечели врагове.

— Едва ли. Хората очакват да има двама детективи, но ние ще разполагаме с трима.

— Никой няма да повярва, че тя е ченге! — извика Силвестри.

— И какво от това?

Чудесна новина! Кармайн тръгна от управлението с феърлейна, усмихнат и щастлив. Лятото беше почти настъпило, въпреки че рядко ставаше горещо до Деня на независимостта, до който оставаха шест седмици.

Той пое по криволичещото шосе с надвесени над него клони и се отправи към имението на Филип Смит. След като влезе през огромната порта, забеляза, че някой е копал в градината.

— Така и не открихме други тайници — призна специален агент Кели. — Твоите холоумански ченгета направо ни разбиха. Намерили сте страхотни неща.

Най-хубавото бе, че агентите на ФБР бяха готови да се приберат на собственото си игрище. Най-облекчен щеше да бъде Уол Гриърсън.

Натали Смит отвори вратата, след това постави пръст пред устните си и го поведе надолу по стълбите, далече от дупката, която бяха изкопали момчетата от ФБР.

— Вътре монтираха микрофони — обясни тя.

— А вие откъде знаете, че онова, което имам да ви кажа, не е за ушите на федералните подслушвачи? — попита той.

Наситеносините очи се присвиха, когато тя се усмихна.

— Знам, защото вие сте единственият, който разбира какво става — отвърна тя с почти незабележим акцент. — Филип не можеше да повярва, че местно ченге може да съсипе плановете му, но аз усещах накъде вървят нещата.

— Верният Стравински — подхвърли той.

Очите й се разшириха.

— Стравински ли? Кой е той? За композитора ли говорите?

— За вас, госпожо Смит. Стравински не може да е кой да е.

— Ще ме арестувате ли?

— Не. Нямам доказателства.

— Тогава защо твърдите, че аз съм Стравински?

— Защото съпругът ви е изключителен пуритан. Има непоколебимо мнение за жените — съпруги, проститутки — за цялата женска половина от човечеството. А същевременно на пръв поглед сякаш ви е зарязал. Вие сте му съпруга. И той никога не би сторил подобно нещо, госпожо Смит. Следователно знае, че съпругата му е напълно способна да се погрижи сама за себе си. Както и Стравински. Че кой друг може да бъде верният Стравински? Единствено вие. Кой друг дели дните и нощите си с Филип, с кого споделя той мислите, идеите, стремежите си, плановете? Кой друг би могъл да се престори на Джошуа Бътлър и да отиде в „Парацелс“? И защо Стравински не е могъл да се отърве от тялото на Ерика Девънпорт? Защото не е имал сили. Едва е успял да се справи с мечия капан. Той е задушил с възглавница старата госпожа, забил е спринцовката във вената на упоената майка. Видът му понякога е толкова стряскащ, че може дори да си позволи да обиколи Харлем, за да намери професионални убийци. Вие, госпожо Смит, това сте вие! Не си правете труд да отричате. Вие сте специалистка по дегизирането. Променяте вида си от вътре навън.

Тя бе зареяла поглед напред, червените й устни бяха стиснати.

— И какво смятате да правите със Стравински, скъпи капитане?

— Аз лично бих го посъветвал да напусне страната колкото е възможно по-бързо. Не точно днес, но определено утре. Би трябвало да имате свой тайник с пари, оръжие, документи за път. Използвайте ги!

— Ами ако предпочета да остана с Филип, какво ще направите?

— Ще ви погна, госпожо Смит. Няма да ви оставя на мира. Мислите ли, че след като разговарям с вас като с човешко същество, съм забравил, че се опитахте да убиете дъщеря ми? Не съм. Тази мисъл прогаря ума ми като нажежено желязо. Какво ли не бих дал, за да ви убия, но твърде много държа на семейството си.