Елмор Ленард - Преследваният

— Попитах стюардесата — рече момичето. — Тя ви посочи.

— Ти си Аталия, нали?

— Да, или Тали, както ми казват — усмихна се тя. Имаше хубава усмивка, хубави очи и лунички. — Пишехме си от време на време, а ето че сега се срещаме.

— Имаш хубав акцент — заяви Мел Банди. — Хубава си. — Той надзърташе в деколтето на блузата. Вътре нямаше много, но беше изящно.

Момичето беше двайсет и една годишно, наскоро уволнило се от израелската армия, много умно, но с невинен вид, говореше арабски, а също иврит и английски. Не приличаше на еврейка.

Младежът с нея също не приличаше на евреин. Изглеждаше като арабин, или поне отговаряше на представата на Мел Банди за млад арабин, с мустачките и буйната му къдрава коса. В останалото — дънките, чиито краища се влачеха по земята, и разкопчаното яке от изкуствена материя, нямаше нищо особено. Казваше се Мати Харари и беше от Йемен; можело да му се вярва. Но Мел беше срещал доста подобни физиономии в детройтските съдебни архиви. Бял или тъмен, щом е йеменец, всичките си приличаха и все бяха обвинени в някакво джебчийство.

Мел носеше куфарче от крокодилска кожа. Посочи към багажа си с червени и зелени етикети по него, който тъкмо пристигаше в чакалнята по конвейерната лента. Слабичкият йеменец взе двете чанти, като разгони на иврит носачите, а Тали се усмихна и каза нещо на двамата израелски митничари, които ги пуснаха да минат. Това беше всичко. Мел се учуди. Навън, докато чакаше пред летището Мати Харари да докара колата, той каза:

— Мислех, че тук има силна охрана.

— Знаят, че преди да пристигнете са ви проверили, в Ню Йорк или в Атина. — Тали сви рамене. — Нали разбирате, ще го направят само, ако им се сторите подозрителен.

— Доста е горещо тук.

— Да, приятно е, нали?

Мел се потеше в летния си сив костюм. Следващите няколко дни щеше да внимава с алкохола и с този кашер 24 24 Кашер — название на всички видове храни, които Равинатът разрешава на вярващите да ядат. с кисел крем — и без това не му харесваше, така че може и да успее да свали около пет килограма. Проклета риза, беше залепнала за тялото му — той разхлаби сребристосивата си вратовръзка и разкопча яката. И тези гадни панталони, толкова бяха тесни. Даде на Тали куфарчето си, свали сакото и като го държеще пред себе си, оправи панталоните си. Искаше му се да свали някъде към дванайсет килограма. Не беше и помислял, че ще е такава жега. По дяволите, когато напусна Детройт там валеше сняг.

Колата беше сив мерцедес. Тали настоя господин Банди да седне отпред, за да може да вижда по-добре, но Мел определи местата: той и Тали ще седнат отзад. Така щеше да вижда всичко, което искаше, момичето щеше да е до него, а и щяха да могат да си поговорят, без другият да ги чува. Но почака с разговора, докато не излязоха от летището и не поеха към Тел Авив през голите поля.

— Чувала ли си се с него, откакто говорихме по телефона?

— Не, не се обади нито снощи, нито тази сутрин — рече момичето. — Не знам къде може да е.

Мел Банди я погледна — изглеждаше наистина загрижена — и се запита, дали не е влюбена в Розен. Защо пък не? Тя работеше за него. Вероятно печелеше повече от която и да е секретарка в Израел. Ако наистина беше само секретарка.

— Не можеш ли да му се обадиш?

— Опитах на три места, нямаше го.

— Той знае ли кога трябва да си вземе парите?

— Да, разбира се. Утре, на двайсет и шести март. Винаги ги е получавал на двайсет и шести март и на двайсет и шести септември.

— Кога го видя за последен път?

— Беше… преди седмица, в Натания. Искаше да изпрати някои писма.

— В Натания? Какво е търсил там?

— Не знам. Може да е искал да поплува в морето.

— Или да хване някое гадже. В онзи хотел ли беше отседнал?

— Не, в друг, не знам защо е бил в хотела, който изгоря — отвърна Тали. Представи си сградата в пламъци и изскачащите от дима хора. — Донесохте ли вестника със снимката?

Мел вдигна куфарчето от пода върху коленете си, отвори го и подаде на Тали една папка.

— Нашият герой — рече Мел — виж дали ще го познаеш.

Тя извади от папката вестникарски изрезки, прегледа статията от първа страница на „Детройт Фрий Прес“ , прехвърли другите и се загледа в снимката от информационната страница, във фигурите, загърнати в одеяла, и в голия до кръста брадат мъж със светли панталони.

— Да, тук прилича на израелец — каза Тали, — но за мен няма съмнение, че е г-н Розен. Тази снимка не се е появявала в тукашните вестници.