Елмор Ленард - Преследваният

— Нали за това говорим — отвърна Теди Кас.

— Не, говорехме за митницата. Имиграционните власти, това е човекът, който ти проверява паспорта — чернокожият караше със седемдесет и пет мили в час, като задминаваше без усилие коли и екскурзионни автобуси. — Този човек погледна паспорта ми, погледна ме и мене. После пак погледна паспорта. След това попита: „Камал Рашад?“ „Същият“ — отговарям аз. Той ме пита къде съм роден. Аз казвам: „Вътре пише. Долтън, щата Джорджия.“ Той ме пи-та къде са родени родителите ми. Аз казвам: „Долтън, Джорджия“. Пита ме къде живея. Казвам: „Детройт, щата Мичиган.“ Искаше да види билета ми, за да е сигурен, че пристигам оттам. Пита ме, кога за последен път съм бил в арабска страна. Казвам му, че никога не съм бил в арабска страна. Той отвръща: „Нали сте арабин?“ Аз му казвам: „Мой човек, аз съм мюсюлманин. Не е задължително да си арабин, за да си мюсюлманин.“

— Камал Рашад, глупости — рече Теди Кас. — Кларънс Робинсън от областния затвор на Уейн и затвора „Джаксън“ в Долтън, Детройт. 26 26 Долтън — предградие на гр. Детройт носи същото име като гр. Долтън в щата Джорджия; Уейн — предградие на гр. Детройт.

— Доста път съм изминал — каза Рашад — и не мисля да се връщам.

— Ако провалиш още една операция, изобщо никъде няма да се върнеш — рече Валенцуела.

— Той ме видя — заоправдава се Рашад, докато поглеждаше в огледалото — и избяга. Имах само пет куршума в големия стар пистолет. Какво трябваше да направя? След като го изпразних — нали разбираш, имаше хора — нямах време да го презареждам и да го гоня.

— Май не си бил добре подготвен — отсече Валенцуела.

— Нямах време. Трябваше да намеря кола. Трябваше да си купя пистолет. Трябваше да го открия и да го убия само за някакви си двайсет и четири часа.

— Не, не трябваше — рече Валенцуела. — Трябваше само да го откриеш. Точно това казвам — не си се подготвил. Искаше набързо да свършиш работата и да обереш точките. Сега той изчезна и трябва отново да го намерим. Според мен може да се пред-полага, че не е напуснал страната. Иначе Мел Банди нямаше да е тук, за да се среща с него. Това е единственото нещо, което знаем. Но ако изпуснем адвоката, ако ти не се залепиш по-скоро за онзи мерцедес, можем направо да си ходим и да чакаме друг пожар.

— Вече сме се залепили — каза Рашад, — само три-четири коли ни делят.

Рашад се радваше, че отново води в играта.

Валенцуела се наведе напред, за да се облегне с ръце на предната седалка и да разгледа колите пред тях. След малко рече:

— Трябва да намериш друга кола. Няма що, голям си умник, да караш бяла кола с червена боя по цялата предница. Трябва да открием и връзка за оръжие, някое място, където ще имаме избор, а не разни ръждясали боклуци, събрани от полето.

— Тази работа вече съм я свършил — каза Рашад.

— Ако знаехме, можехме да си донесем нашето — пак подхвана своята песен Теди Кас.

Той видя през прозореца да приближават към група войници, които чакаха на стоп и се въодушеви:

— Ей, по дяволите, можем да вземем тяхното оръжие. Видяхте ли това? — Обърна се, за да погледне назад. — Какво носят, М-16 ли?

— М-16 и автомати узи — рече Рашад, — хубаво оръжие. Има трийсет патрона в пълнителя. Сгъни му приклада и ще се побере в куфарчето ти. Но са ми казвали, че ако ги отмъкнеш от някой войник, веднага ще блокират всички пътища в цялата страна и ще те хванат за половин час.

— Харесва ми — каза Теди Кас, — харесва ми как звучи „У-у-зи“.

— Пет стотачки на черно — рече Рашад. — Искаш ли да се изръсиш толкова? Има и хубави автоматични браунинги и берети парабелум за по две стотачки. Много ги използват.

— А експлозиви? — попита Валенцуела.

— Не съм питал колко струват — отвърна Рашад, — реших, че това е по твоята част.

Той намали, когато видя, че мерцедесът на две коли пред тях, завива надясно по напречната магистрала. Рашад се ухили — „Улесняват ни. Отиват в Тел Авив.“

Всичките хотели с пет звезди в Тел Авив са на Средиземно море по протежението на плажната ивица, дълга една миля: „Дан“, „Континентал“, „Плаза“, „Хилтън“ и „Пал“.

Мел Банди зърна „Хилтън“, когато влязоха от юг по Хайаркон 27 27 Хайаркон — улица в Тел Авив. и завиха край „Пал“. Хотел „Хилтън“ изглеждаше по-нов и по-модерен. „Пал“ имаше по-компактен вид, най-новото му крило беше издадено напред и построено върху колони, а паркингът и главният вход се намираха под тях. Тали каза:

— О, да, „Пал“ е прекрасен хотел.