Елмор Ленард - Преследваният

При нормални обстоятелства новият Розен щеше да приеме всичко това спокойно. Ако тя се върнеше, добре. Ако не се върнеше, пак добре. Но имаше един проблем. Спортното му яке с къси ръкави и с паспорта и слънчевите очила, които му бяха препоръчали да носи, се намираше у Еди. Горе в 507-а стая, преди да вземе мокри кърпи, той натъпка ризата и якето си в нейния куфар, върху дрехите й, и го хвърли на тротоара през балкона на петия етаж. Тя загуби само няколко тоалетни принадлежности и кутията си с гримове. Той загуби сандалите си.

Трябваше вчера да отиде до Тел Авив и да си вземе паспорта и останалите неща.

Оттам идваха и повечето коли с туристи от Тел Авив. Колите минаваха край кафенето, правеха кръгче около парка, после завиваха на север по пътя за плажа и минаваха покрай опустошения от огъня хотел. Всеки зяпаше нагоре към балконите, приличащи на пчелни килийки, и към местата, където мазилката беше опушена. Събота, Шабат 19 19 Шабат — свещеният съботен ден за евреите, в който според религия е забранено да се работи, да се ползва електричество, телефон, транспорт и др. , беше празничен ден и колите обикновено се скупчваха нагъсто из целия площад, пристигаха и заминаваха.

Тази сутрин, мислеше си той, колите, идващи от улицата край парка, са доста по-малко. Нямаше и паркирани на тротоара пред кафенето. Така че на Розен му се откриваше чиста гледка към площада.

В неделя беше прочел описанието на пожара във вестник „Джерусалем пост“ 20 20 „Джерусалем пост“ — израелски всекидневник, излизащ на английски език. и беше прегледал еврейските всекидневници „Маарив“ 21 21 „Маарив“ — левоцентриски израелски всекидневник. и „Аарец“ 22 22 „Аарец“ — израелски информационен всекидневник с голям тираж. за снимки. И в трите вестника имаше снимки на пожарникари, потушаващи огъня, и на хотела „преди“ и „след“. Но никакви снимки на спасени туристи или някоя, на която да се виждаше Розен, сновящ напред-назад, гол до кръста. Значи нямаше защо да се притеснява, че може да е станал известен.

Но той все още беше напрегнат, разяждан от старо безпокойство и не преставаше да пуши — трети пакет от събота насам. Да се махне нанякъде, заедно с Еди не беше лошо като идея.

Той видя бялата кола да минава, движейки се към плажа. Караше я арабин? Възможно беше, но не и нещо, което се случваше всеки ден. Арабите обикновено ходеха по улиците, разни старци с шалове на главата, наречени кафийе 23 23 Кафийе — копринен плат за покриване на глава, превързан с шнур. и с изпоцапани стари дрехи, вехти сака, които никога не са били почиствани. Този в колата носеше традиционното кафийе — бяло на черни черти, които придаваха на плата сивкав цвят, а двойна черна лента го придържаше към главата.

Бялата кола зави наляво и пое по колелото около парка към отсрещната му страна, може би шофьорът търсеше нещо или пък не знаеше накъде да кара. Розен вече можеше да види предницата под ъгъл, типичната за БМВ-то решетка БМВ, и то най-скъпият модел, които струваше в Израел приблизително 30 000 долара, а може би и повече. Арабин, който кара скъп немски автомобил тук, в Натания, един скъп курортен град!

Розен запали цигара, като държеше БМВ-то под око, очаквайки го да дойде към онази част на колелото, където се намираше той. Когато минеше покрай него, щеше да се опита да разгледа арабина. Не беше нащрек, беше само любопитен; пък и нямаше какво друго да прави. Той чу как БМВ-то от другата страна на парка набира скорост.

Сигурно щеше да продължи и да се гмурне в главната улица, оставяйки плажа зад себе си.

Но то не продължи. Зададе се към неговата част от колелото. На втора скорост. Розен чу воя на двигателя. Чу и свистенето на гумите, БМВ-то идваше по колелото право към кафенето. Розен се беше вторачил в широкото предно стъкло и в решетката, като си мислеше, че е крайно време арабинът да спре, но в същото време разбра, че тъмнокожият човек, впил поглед право в него през предното стъкло изпод кафийето, няма намерение да завива. Розен бутна масата и излетя от стола си. Зърна собственика вътре в кафенето и израза на лицето му, но нямаше време да се оглежда. Вече беше достигнал пътеката между масичките и кафенето, когато БМВ-то скочи на тротоара, помете първата редица маси, продължи навътре, помитайки и част от втората редица, преди колата да спре и тъмнокожият човек с кафийето да излезе, закривайки долната част на лицето си с шала; той измъкна голям военен револвер „Уебли“ изпод сакото си, насочи го и се прицели в Розен, който вече беше вътре, докато собственикът в това време се бе хвърлил по очи на пода, покрит с линолеум. Арабинът, се затича към задната част на заведението между бара и редицата маси и стреля с тежкия си пистолет. Стреля още веднъж. Придържайки го с лявата си ръка, той бързо стреля още три пъти, преди Розен да успее да се измъкне през една задна врата и да я затръшне след себе си.