Елмор Ленард - Преследваният

Розен наистина ли живееше тук?

Да, повечето време.

Трябва да е много вълнуващо да бъдеш тук, когато се случват такива неща. Трябва да е възхитително.

— Затова и останах — каза Розен.

Това беше нещо, което тя вече усещаше, жизнеността на хората, целта им.

Наистина е нещо, каза си Розен, като си мислеше, че тя непременно трябваше да ги види, например докато се качваха в автобуса на булевард Дизенгоф 10 10 Дизенгоф — най-големият булевард в центъра на Тел Авив. .

— Като се има предвид, че всичко е постигнато само от 48-а година насам, фантастично е.

— Невероятно — рече Розен. — Може би ще пиете един коктейл?

Еди Бродер се надяваше, че не говори като туристка. Но си беше такава и нищо не можеше да се промени. Чувстваше се като туристка, а й се щеше да се слее с всичко това, да бъде свидетелка на сбъдването на един хилядолетен сън в светлината на еврейската история. И така нататък, няколко минути Еди Бродер от Кълъмбъс изповядваше онова, което чувстваше в Израел през последните няколко дни.

Розен не беше сигурен, че следи напълно думите й. Но кимаше, слушаше я с внимание и се правеше, че споделя ентусиазма й.

Тя вече малко съжаляваше, че е обвързана с групата след като имаше толкова много да се види.

Розен разбираше това много добре. Изпъна се на стола си в очакване.

Искаше и се да види как живеят хората и да научи какво мислят. Може би дори да прекара няколко дни и кибуц, ако е възможно. Да поговори с истинските хора.

— Какво ще кажете за по едно питие? — попита Розен. — Може би чаша вино?

— Израелско вино?

— Разбира се — цигарата му подскочи по посока на собственика или управителя на кафенето. — „Гренаш розе“ от Кармел. 11 11 Кармел — планина и планинска област в Израел, където се произвеждат сортове вина, един от които в случая се споменава. Изстудено и хубаво, нали?

Управителят дойде при тях. — Какао ще обичате, розе ли?

— „Авдат Кармел“ 12 12 „Авдат Кармел“ — фирма за вина, а Авдат е древно селище в Израел. — каза Розен и обясни на туристката — израелско вино.

— Да, разбира се. С две чаши ли?

— Две — рече Розен и се усмихна. Ето, беше търпелив и се спогаждаше с хората.

Еди Бродер отново се наведе към него през масата, сплела ръце.

— Говорите ли иврит?

— Ами, малко. Всъщност, ако карате кола, нужна ви е само една дума — „мешуга“.

— „Мешуга“ ли?

— Да. Означава „идиот“. Така подвиквате на другите шофьори — каза той и се усмихна, за да й покаже, че се шегува. — Ако си мислите, че че са смели хора, почакайте, докато се озовете точно срещу тях.

— Е, аз няма да се притеснявам за това — каза Еди почти е въздишка, — ще бъда в големия червен автобус на групата.

— Предполагам, че е удобен — рече Розен, — но е малко бавен, нали? Искам да кажа, доста е чакането, когато си с група.

— На по-възрастните им е необходима цяла вечност, за да се качат в автобуса. Но иначе са мили хорица и аз ги обичам.

— А ако някой се подхлъзне, падне и си счупи крака, получава се допълнително забавяне — продължи Розен. Той се отпусна на твърдия стол, настанявайки се по-удобно. — Мисля, че най-добрият начин да се разгледа Израел е да си в мерцедес с климатична инсталация. Започваш от север, от Галилея. Там горе има един малък град, наречен Сефад, построен е върху скала и в него живее голяма колония от художници. А наблизо, в Саса, има кибуц. Слизаш към Тиберия 13 13 Тиберия (Тверия) — град на брега на едноименно езеро. , към брега на Галилейско море. Посещаваш Йерихо 14 14 Йерихо — съвременната транскрипция на известния от библията град Йерихон. на брега на Мъртво море, най-древния град в света. Хеброн 15 15 Хеброн — арабски град на юг от Ерусалим. пък е градът на патриарсите, там е заровен Авраам. Може би и Рамала 16 16 Рамала — арабски град в Израел. ?

— Звучи очарователно — слушаше го тя с цялото си внимание.

— И така, прекарвате една седмица в Ерусалим, след това отивате през Негев 17 17 Негев — пустинна област в Изрел. до Червено море, следвате синайския бряг до един оазис, намиращ се в най-южната точка на Шарм ел Шейх — ето че пак с лекота успя да произнесе името. Замълча за миг, после я погледна и тихо рече:

— Разрешете ми да бъда вашият екскурзовод.

Тя се поколеба, защото беше уверена, че Розен не се шегува.

— Сериозно ли говорите?

— Ъхъ.

— Но сигурно сте зает, имате си работа? — попита Еди, като го гледаше.