Елмор Ленард - Преследваният

— Да, тогава той се свърза с нас. Не е говорил лично с мене. Обадил се е в офиса си.

— И те те изпратиха.

— Всъщност, аз и без това трябваше да дойда. Да видя дали ще мога да го намеря, за да подпише някои документи.

— Да видиш дали ще можеш да го намериш — повтори Валенцуела. — Хайде сега, Мел. Нямаше ли поне телефонния му номер?

— Бог ми е свидетел. Никой, и това значи никой, не знае къде живее той.

— Какво име използва?

Мел знаеше, че ще стигнат дотам. Нямаше друг избор, освен да им каже. В момента, в който той произнесе: „Розен“ и Валенцуела и по-младият отметнаха назад глава, изненадани от простотата на отговора.

Тали влезе през свързващата врата и след като видя двамата посетители и г-н Банди, който седеше на леглото рошав и гол до кръста, изненадано възкликна: „О, извинете!“ Г-н Банди й се усмихваше. За първи път, откакто беше пристигнал, го виждаше в добро настроение.

— Тали — каза Мел, — би ли се обадила на „обслужване по стаите“? Нека донесат още малко лед, фъстъци и тем подобни, нали знаеш, нещо за гризане. Използвай телефона в другата стая.

— Благодаря, не искаме — рече Валенцуела, като гледаше към момичето. — Тали, седни ей там до бюрото.

Тали хвърли поглед към Мел.

— Добре, щом не искате нищо — съгласи са Мел — няма проблем.

Бюрото се намираше до нощното шкафче, откъм страната на прозорците. По-младият протегна крак, за да придърпа стола и, и докато тя сядаше малко с гръб към него, за да може да вижда г-н Банди, не отлепяше очи от нея.

Валенцуела попита:

— Какво каза, че е името?

Мел се поколеба:

— Розен.

— Само Розен?

— Ал Розен. Мисля, че е от Албърт.

— Интересно какви имена приемат някой хора — каза Валенцуела — Ал Розен. От Рос ви го сменя на Розен, да не е прекалено много, все едно че не иска да забрави кой е… И какво прави сега?

— Представа си нямам — отговори Мел, — изобщо не съм влизал във връзка с него. Всъщност, за първи път компанията ми възлага нещо, свързано с него. Аз даже не знаех къде се намира.

Тали гледаше г-н Банди, с ясното съзнание, че той лъже. Защо? Представа нямаше, кои бяха тези мъже. Тя подскочи, като усети, че й бутат стола.

Теди Кас, с крак на напречната пръчка, рече:

— Ами ти, Тали? Чувала ли си за човек на име Розен?

— Дали го познавам?

— Попитах те, дали някога си чувала това име.

Тя погледна към г-н Банди и видя как той извърна очи, отказвайки да й помогне.

— Да, чувала съм името от г-н Банди, но не го познавам.

— Докато съм тук, Тали ще работи за мен — каза Мел. — Тя се обади в някои хотели да допита за г-н Розен. И това е всичко.

— Чудя се — обади се Валенцуела — от какво живее този човек. Донесъл ли е пари със себе си?

— Сигурно — отвърна Мел, — освен ако не работи.

Валенцуела поклати глава.

— Едва ли. Тук за него няма подходяща работа, от която да се издържа. Мисля си, че компанията вероятно му изпраща пари.

— Възможно е — отвърна Мел.

— Но, ако е така — продължи Валенцуела, — бих казал, че ще им писне да го издържат. Това са три години — та какво е направил той за компанията през това време?

— Значи, надали го издържат — рече Мел.

Валенцуела за момент се втренчи в него.

— За адвокат лесно се съгласяваш?

Мел сви рамене.

— Защо не? Това, което казваш звучи логично.

— Приличаш на купчина избелели кучешки лайна — заключи Валенцуела, — но лесно се съгласяваш.

Той стана от стола си и отиде до шкафчето, за да остави чашата върху подноса.

Мел седеше е отпуснати рамене, уморен. Изломоти:

— Какво мога да ви кажа? Виновен съм, защото имам нещо общо с него.

Тали почувства как ръката на по-младия се плъзна по гърба й, докато той се изправяше, за да мине покрай нея. Допирът му будеше страх. Начинът, по който се бяха надвесили над г-н Банди, също будеше страх. Сякаш се канеха да го сграбчат и да го размажат, а той нямаше да направи нищо, за да се защити. Тя видя по-младият да отива към вратата и у нея се събуди надежда, че ще си тръгне Но той само се наведе, за да вдигне зелената платнена чанта, след което я хвърли на леглото.

Теди Кас погледна към Валенцуела.

— Някакъв се качва с пакет и чанта. После си тръгва без тях.

Валенцуела попита:

— Мел, кой беше той? За теб ли работи?

— Приятел ми е — обади се Тали. — Моля ви, кажете им г-н Банди, че ми е приятел и дойде само да ни види. Като си отиваше, забрави чантата си.

— Боже мой — рече Валенцуела — ама какво е това, бе? Тя да не ти намига? А ако ти кръстосаш пръстите, значи всичко е наред. Къде е пакетът, кой то мъжът донесе.